Огромна крачка напред

За един ден возене по няколко автобусни линии в София видях работи дето не съм си и мечтал да се случат в следващите няколко поколения.

Данчето купила MAN-ове на метан. Икономично. MAN-овете –автоматици, широки, с работещи климатици, на спирките се накланят надясно и така подът на рейса се доближава чувствително до тротоара. Точно като в Германия, Швейцария, Дания и да не изброявам…

Шофьорите – с тъмни панталони и небесносини ризи, до един. Никой не пуши. Никой не слуша чалга. Никой не прави забележка на пътниците в зоната на предната врата да се дръпнат навътре, защото „пречат на видимостта на водача“, въпреки огромния червен надпис на пода.

Шофьорите продават билети по 1.60 и връщат без мрънкане. Това е така от ден първи на новата цена и го правят всички. Явно зам. кмета по финансите бате Дончо ги е обзавел със заповед да поддържат чувалче с 20-стотинкови монети и ключ за устата. Защото не се усмихват, чак дотам не са могли да го докарат. Но след всяка продажба на билетче пожелават „Приятен ден!“. Уау (със затихване)!

Виждаш рейса отдалеч и преценяваш дали ще го хванеш. В този миг забравяш старото правило, че подир рейс и жена не се търчи, и хукваш. Наблюдаваш изпразването на автобуса, но си далече и се отказаш със закъснително ускорение. Вратите се затварят, ти си на 3-4 метра, приел фактите. И предната врата се отваря. Ти поглеждаш невярващо и търсиш да видиш за кого е отворена вратата, а шофьорът весело пуска кратък клаксон. След секунда му благодариш лично. И това – два пъти за един ден в различни линии. Вярно, линиите бяха в Южна София. Може би трябва да попътувам и в Северна?

Не знаех къде точно е връзката с друга линия. Шофьорът ме посъветва къде мога да сляза, но и къде е по-удобно за мен. „Довиждане. Приятен ден!“ Уау! Една жена пита дали спирката е много далече след светофара, а шофьорът след кратка справка с огледалата ѝ отвори вратата да слезе, за да ѝ спести път. В главата ми изплува надписа по автобусите от близкото минало: „Светофарите не са спирки!“, който вече не се среща въпреки очевидната си първопричина – безопасност.

И така, имаме отлични рейсове, очаквана чистота, работещи климатици и безупречно поведение на шофьорите. Но има и черешка на тортата – безплатен WiFi интернет. Засега обявен телефон има само ако някой иска да докладва за случаи на пушене, но не и ако просто иска да се оплаче или да съобщи за каквато и да е нередност. Крачка напред.

В България често се пътува без билет, защото може. Въпрос на време е бате Дончо да узрее за идеята, че и на спирката в Мировяне трябва да има автомат за билети и валидиране на карти. На два езика, разбира се, защото кел файда за швейцареца дето знае четири, като нито един от тях не е български.

Ще стане. Бавно. Мисълта за добри обществени неща идва бавно. Мисълта за правенето им – още по-бавно. Все още съотношението {да крадем} срещу {да служим} е много на малко, но размърдване има. Преди беше 100:0.