Какво прави един ресторант

Кризата роди едно много странно явление сред ресторантите, което преди това сякаш беше изключителна рядкост. „Във ваканция сме до 15.09… Весело лято!” Това може да се прочете от 3-4 години на вратите на някои ресторанти в центъра на София. Разбира се, причините могат да са разнообразни, но най-често срещаната е ремонт. Ресторантите излизат в ремонт по много причини. Изхабяване на интериора, нова концепция за заведението, решаване на сериозен архитектурен проблем, усвояване на нови пространства и много други.

Често вече се случва и следното: вървите си по улицата и „А, тука нямаше ли ресторант?” Празно помещение, евентуално залепена от собственика бележка с мобилен телефон, ако искате да се обадите, за да се интересувате за наема на празното помещение.

И така, когато настъпи моментът, някой от отиващия в почивка персонал или излизащия в ремонт ресторант лепва един лист А4 на вратата от вътрешната страна и пише нещо от сорта: „Ресторантът е в ремонт.”

Ето обаче, един казус за размисъл. Неотдавна се видях с един приятел – собственик на ресторантьорски бизнес. Попитах го защо е празно помещението, където беше ресторантът му. Той, видимо доволен, ми обясни как му вдигнали наема там, а той предупредил, че помещението щяло да стои празно задълго. Бил познал и т.н. Сега се подвизавал на две други места. „Добре, – питам го аз – ако не те бях срещнал, как щях да продължа да ти бъда клиент?” И действително бях сериозен клиент на ресторанта му повече от 5-6 години – празници, клиенти, нови години, но откакто затвори… „А, няма проблеми – в безгрижен стил заяви той – ето ти една визитка. Обаждаш се и готово!” Той май не разбра какво го питам.

Втори казус за размисъл. „В ремонт сме до…” В интернет, обаче, телефонът на ресторанта го има на поне десет места. Даже телефонът не е един, а са три. И всички телефони са или изключени, или дават постоянно свободно!!! Какво да ги правиш тези?

Нека видим какво имаме тук. Познаваме се от години, имаме си координатите. Защо, по дяволите, не си ми пуснал един SMS с новия адрес на ресторанта ти, бе господин предприемач? Ами вие, другия предприемач, дето телефонът на ресторанта ви дава свободно до зуко или е изключен (писна ни да звъни и го изключихме, сори!). Защо, не вдигате телефона, за да ми благодарите, че съм се обадил, да ми се извините, че не можете да приемете днес мен и приятелите ми, но от еди кога си да заповядам, защото новият интериор щял да бъде трепач, градината – еди какво си, а готвачът –със страхотни нови предложения за разядки и ястия?

Нещо не мога да разбера. Бизнесът на ресторантьорите бил намалял, хората искали да пушат вътре, клиентите били стиснати на бакшиши и т.н. Правителството да помагало да се отмени забраната за пушене вътре. Дрън-дрън! В същото време тези ресторанти имат да кажат нещо много важно на старите си клиенти или на потенциалните нови, дето се обаждат. Защо не го правят? Нека отгатна! Защото не са записвали телефоните на клиентите си, защото не ги познават, защото не знаят кои от тях са доволни, защото не им е пукало дали ще имат тези данни за клиентите или не, защото бизнесът е вървял сам. А може би от незнание? Или от високомерие: „Хайде сега ние ще се обаждаме? Какво ще си помислят за нас?”

Нищо лошо няма да си помисля, ако вдигнат телефона така: „Да, не можем да ви приемем днес. Правим ремонт. Ще отворим на … Искате ли да ви пуснем SMS, когато сме готови? Да? Чудесно, на този телефон ли? Аз се казвам Иванка Петрова и съм собственик на ресторанта, вие как се казвате? Няма значение? Добре, очаквайте съобщението на мобилния си телефон. Ще ви изненадаме приятно с …” Толкова! Много е сложно това, а? Пък и иска мислене, подготовка, писане…

Мога ли да позная какво би се случило, ако действат така? Ще отидете ли в този ресторант след един SMS месец по-късно? По всяка вероятност да, а не обратното! По всяка вероятност тези собственици ще се радват на благодарни и доволни клиенти. Ще са пълни ресторантите им, докато поддържат това внимание и грижа да е приятно на клиентите без значение дали правят ремонт или не. А ние клиентите ще се чудим как да ги нахвалим, че собствените ни приятели да ни повярват и да не ни помислят за платени разказвачи.

Кога ли собствениците на тези малки бизнеси ще започнат да постъпват по този начин, а не да се оплакват на правителството?