Истерията „Матури 2016“

Журналисти, скрити камери, студенти, стажант репортери в няколко телевизии разбиха на пух и прах тъпотията около „охраняването“ на поредните матури. Дрънкането, привидната самоувереност на политиците и откровеното лъгане, че няма как отговорите на въпросите да са известни веднага след обявяването на темата, са трагични и нелепи, но напълно закономерни с оглед на обществото, в което живеем.

Самият подход на МОН е напълно идентичен с подхода на държавата във всяко едно отношение. Дали са матури или изпити за шофьорски книжки, или подкупи на катаджии – все едно и също. Докато има търсене, ще има и предлагане. (Питайте проститутките и сутеньорите.) И изобретателността ще нараства, просто гугълвайте с „преписване на изпит“ или „exam cheating” и бройте методите – снимки, видео, всичко.

Къде тогава е проблемът? Проблемът е в убедеността, че безнаказано можеш да излъжеш, откраднеш или мамиш системата. Всъщност държавата и всеки неин служител от шофьора и чистачката до главния прокурор и министър-председателя ежедневно демонстрират точно това. Защото нашата държава е схема.

И понеже всеки (в публичната администрация) има такъв начин на мислене, той подозира всеки и всички за всичко. Затова се смята, че като се поставят камери или уж се защити някакъв сайт (дрън-дрън) или се турят проверяващи на проверяващите на проверяващите…, то участниците в търсенето и предлагането няма да успеят или ще намалеят. Когато след камерите не следва нищо, какво? Не можеш да спреш реката да тече както надолу, така и по най-малкото съпротивление.

Можеш обаче да ѝ направиш корито, русло, диги и т.н. Зала, изпит (матура), 50 души пишат, трима квестори ги гледат. При най-малко подозрение квесторът прекратява участието на определен човек без право на мнение или обжалване. И няма нужда да доказва как точно го е хванал или наблюдавал. Когато тази малка власт стане реална, рискът за мамене става много голям.

Докато можеш да риташ квесторите, да им се зъбиш или да ги заплашваш, както и реално да осуетяваш тяхната съдийска роля, няма да има ред и стремежът да се мами ще бъде висок и безнаказан.

Всеки участник би трябвало да има за цел да не предизвиква подозрение с поведението си и да си решава честно изпитните задачи, а всеки квестор има за цел да наблюдава и да следи дали някой мами, т.е. пази правилата.

Ако някой е отстранен поради мамене или подозрение за това, но не е съгласен, той може да подаде жалба след това. Като във футбола – резултатът остава, въпреки контестацията на единия отбор срещу съдията, че не е свирил две дузпи и е изгонил играч. Състезанието е състезание и то има правила. Изпитът пред КАТ или матурата, или кандидатстудентският изпит, или каквото се сетите от този вид трябва да са съпътствани от неотменима власт на квестора, защото обратното е налице сега.

Ако в една зала с 50 участници има 25 жалби, значи квесторите са за гонене и повече няма да бъдат квестори (и трябва наистина за дълъг период да не са). Ако обаче жалбите са 4-5, тогава май са хванали преписвачите.

По време на изпит не се ползват телефони, слушалки, диадеми, тапи и други подобни. Ако искаш. Ако не искаш и настояваш да си ги ползваш по време на изпита, си тръгваш. Просто е. На изпит си, за какво са ти тези неща, ако искаш да си честен. Два-три часа няма да говориш или да чатиш, нищо няма да ти стане. Вадиш телефон, видяли са те, че ползваш телефон или почукваш някъде, попипваш се (да нагласиш кабел) и всякакъв вид пищови, тръгваш си. Веднага.  

Може ли квестор да бъде подкупен от участник? Може, но участникът трябва да „говори“ за трима или колкото са там в залата. Иначе е опасно друг от квесторите да хване платилия участник и тогава – греда.

Предпоследно. Цялата армада от мерки взети от МОН и широко огласени преди матурите е като влакова свирка – много пара отива в нея, но влак не кара. В действителност показва на все още непълнолетните, че още от тази възраст има смисъл да се опитват да мамят, защото става. И защото на тази географска ширина е гордост да прецакаме системата и да докажем, че който се състезава по правилата е глупак.

И последно. Колкото и подкупни да са футболните (волейболните, баскетболните и т.н.) съдии спортовете им са най-популярните в света и гледам никой не е спрял да играе или да тренира заради опасността съдията да свири за другите. И до ден днешен в основата на състезанието е да си по-подготвен и да покажеш на какво си способен, възоснова на това да победиш. Масово никой не излиза на игрището да мами или да се влачи, защото е купил съдията.

(Друг е въпросът в тези спортове с маменето чрез допинга, но там залогът е сделка с живота на състезателите.)

Снимки: microslushalka.eu, nauka.offnews.bg, novini.bg