За напитките и чашите

Пак нещо не мога да разбера. Поръчвам си минерална вода в заведение и ми носят (да речем) вода „Предела“ и поставят на масата до нея чаша „Банкя“. Поръчвам си наливно „Бургаско“ и ми го сервират в чаша „Шуменско“. Никой ли не ги гледа тия работи? Ама и аз какво питам? Да не би да има някакво значение брандировката на чашата? Вода като вода. Бира като бира.

Добре де, за какво тогава производителите харчат пари за чаши, подложки за чаши и т.н.? Ами, имали са бол пари, похарчили са ги за такива неща. Цитатът е от „Бай Ганьо“. Отново и за кой ли път опираме до културата или до възпитанието, или може би до чувстото и разбирането за хармония напитка-чаша. И те проговарят на български – голяма работа, че не няма съответствие между напитката и чашата, ще изчакам инспекторите на доставчика да ме хванат (или да не ме хванат е по-вероятно), не ми пука за това, а и на кого ли му пука, когато пие.

Какво разбира свиня от кладенчова вода? – пита справедливо народът. Продавач, барман, келнер, които имат усет за красота, симетрия, съответствие и други подобни сигурно биха били сериозно придирчиви към това чашата за бирата да съответства на онова, което сервират.

Само мога да се надявам същите тези да не са чак такива естети, ами да са просто едни откровени и алчни адамсмитови сребролюбци, които мислят само за бакшиша и собственото си облагодетелстване. Тогава бирата идва с картонената си подложка, завърта се с етикета към клиента, чашата с нейния надпис също се ориентира към очите. Дали такъв сервиращ си заработва бакшиша? Май е очевидно, че се и набива даже, ама е готино! Човек чак се загледа, позабърше капките, прочете, поцъка, пък се наслади на напитката си. Жажда.

Защо тогава не се получава? Или се получава в дузина международни петзвездни хотели, в още толкова ресторанти и дотам. Просто, в тези вериги знаят колко добре се получава съответствието напитка-чаша и са го включили в стандартите си, и в цените си, разбира се. Бармани и келнери, които работят там, разбират този факт и се чувстват прецакани, защото не те са се сетили за това и не могат да разчитат на бакшиш заради това. Заради друго може и те го заработват постоянно, иначе – адамсмитова бедност.

Един нормален работник получава възпитанието си от своя мениджър, от обучението си – също. Ако тези мениджъри не успеят да възбудят интерес за отговорност, спазване и стриктност към тези неща, трябва да гонят въпросните новобранци да си търсят друга работа. Но не, мениджърите са твърде заети с други неща и подобни мотивиращи и възпитателни работи са за други хора или места, тук се прави бизнес и печалба.

Когато кадърът стане мениджър, а той неминуемо стига дотам, защото предишният го гонят или за резултати, или за кражби, той продължава да прави точно това, което е правил предишният мениджър. И кръгът се затваря.

Инспектори на води, бири и други безалкохолни, моля ви, идете и си вършете максимално често и максимално стриктно контролната работа! А ако контролирате други неща и това не е в чек-листа или ви убягва, моля ви (пак), сменете бранда, защото очевидно при вас печалбата не идва от тези неща. Всъщност, тези неща изграждат трайно бранда, за да е възможно да се продава на високите цени, на които се продава.

Защото всеки иска останалите да виждат, че не пие евтини напитки, а и обикновено може да си го позволи.

Снимка: YsquareC.blogspot.com