Деветата дупка на кавала

Нали знаете какво означава да си девета дупка на кавала? Когато един човек се чувства девета дупка на кавала, какво прави? Има няколко възможни пътя! Вижте ги в края на статията, но преди това се насладете на мега-идиотските диалози, в които наскоро участвах в един специализиран магазин за алкохол. Магазинът е стар, в добър квартал и има постоянна клиентела:

„Гледам имате вино от този производител [еди кой си]. Да ви попитам, виждал съм едно друго на същия производител от такова и такова грозде, от еди коя си година. Дали имате от него?”

 „Ами не, само това, което е изложено” – и ме гледа като пребозало малаче. Ама и аз го гледам, демек дай ми още. И той се измъква, като предава колежката си:

„Ами попитайте колежката на касата, тя знае повече.” Отивам на касата и мъкна 2-3 бутилки друго вино (да не съм капо).

„Вашият колега ме насочи към вас. Искам да ви попитам, той ми каза, че няма, но може ли да се поръча едно вино” – и пак обяснявам същото. „Не, нас каквото ни заредят, това продаваме.”

„Вижте, ако се намирах в обикновен супермаркет, нямаше да си хабя плюнката да питам на касата могат ли това или онова, разбирате ли? Вие сте специализиран магазин за алкохол и ми се стори, че мога да ви попитам такива неща.”

„Вижте господине, ние сме магазин на фирма еди коя си и ни зареждат от централния склад. Не сме дистрибутори.”

„Добре де, дайте ми някакъв телефон там на търговски директор, началник склад. Аз ще ги попитам.”

„Влезте в сайта на фирмата и си задайте въпроса писмено!” – удaр като с мокър парцал. Направо ме усмърти тази.

„Драга ми госпожо, на крака съм пред вас, имате всичко, каквото искам, дайте ми го, не ми пробутвайте сайта ви. Нито го знам, нито ме интересува.”

В този момент зад гърба ми към касата подхожда първия герой с думите: „Абе, господине, ние сме тука девета дупка на кавала, нищо не зависи от нас.”

„Забравете, вие не искате да сте никаква дупка на кавала. Вие не искате да сте нищо в този магазин!” – платих и тези бяха дотам.

И стигнахме до пътищата, които могат да поемат тези двамата и всички като тях.

Може да продължат да се „кефят”, че нищо не зависи от тях, че ги подритват всеки ден и да продължат абонамента си за този мазохизъм. Да позная ли, че една не малка част от хората желаят точно това. Ден да мине, друг да дойде, да се оплакват е цел №1 за деня, а целият свят е виновен за всичко и по принцип.

Може да решат да разберат за какво иде реч. Това е трудно и не се удава на всеки. Все пак да решат, че тази работа не е за тях и в резултат – отиват да работят на друго място, където се надяват, че няма да е така. А дано, ама надали! Без да съм пророк, прогнозирам същия резултат.

Има и трети път. И той е, след като са разбрали какво работят, какво се изисква от тях и какви са стандартите, да пробват да направят нещо повече от подредени етикети и рафтове без дупки в стоката и асортимента. Да направят нещо със себе си, имам предвид, не да събарят Бастилията. Но трябва първо да поискат, второ да решат и трето да действат. Вие да сте виждали такива? Аз – само единици и няма да пропусна да говоря за тях, когато стане дума за това.

Срещал съм и други продавачи на вино и няма да спра да ги давам за пример. Сервитьорите в ресторанти „Кактус” и ресторанти „Ниагара” наистина продават вино (не ви сервират само разни работи на масата). Те знаят впечатляващо много и полезна, и ценна информация за виното, производителя, съчетанията с храната. Могат да сравняват, могат да разкажат история, могат приятно да ви подтикнат да изберете.

Драги предприемачи, извадете заплатаджиите от екипите си. Махнете деветите дупки. (Не подминавайте и кавалите.) Останалите направете най-знаещите за стоката ви, най-добрите продавачи, най-загрижените да свършат работа на клиентите ви. Колкото можете, не повече, но просто постоянно работете и не се отказвайте! Резултатът и удовлетворението ще ви настигнат и са много приятни.

Картинка: http://forum.skycode.com