Възходът на малките магазини

Има една нова вълна малки магазини. Не става въпрос за тези, от които стават чудесни гаражи. Не и за тези, които сякаш са там, за да не си стоят хората в къщи. Нито за вълнáта от малките формати бакалии на големите вериги, които плъзнаха по кварталите и центъра с явното намерение да осребрят на малко по-високи цени имената на майките, на които принадлежат.

Става въпрос за „Млекарницата на Добрев”, за „Млекарница”, за „Месопродавница „Лесидрен”. Това са само три марки, всяка от които е създала по 3-4 до 5 магазинчета към момента. Има още много марки и броят им ще расте. Марки на един или двама млеко- или месопреработватели, със сериозни асортименти от собствени продукти. Марки, които налагат име отдавна и които са излезли от веригите. Обектите им са с площ 30-100 м², със специфично оборудване и интериор, със специални отделения за различните категории продукти, със собствен специфичен микс от стоки, с многофункционален и гъвкав персонал, който се опитва да демонстрира и прилага идеите на своя мениджмънт.

(Една забележка. Стоковият обхват на тези магазини вече е много по-голям от този, за който става въпрос в тази статия. Налице са уникални малки хлебопекарни и обекти за вино – микс между ресторант и изба. Пазарът и човешкото творчество най-вероятно ще ни предоставят още много видове, но да продължим.)

Нека предположим, че през последните 3-4 години тези по-смели месопреработватели и млекопреработватели са седнали и са ударили калема на бизнеса си до момента, за да се опитат да пресметнат дали бъдещето пред тях им отрежда да продължат да правят това, което са правили досега. На първо място са излезли от веригите, на второ – са решили, че няма да свиват знамената, а на трето са предприели яростни действия, за да оцелеят и да продължат да печелят.

Нека се обзаложим, също така, че тези предприемачи са ходили в чужбина (главно в стара Европа), видели са подобни обекти с приблизително същите бизнес модели и са ги „внесли” директно оттам. В чужбина подобни места са отдавнашна традиция на преработвателите и производителите. Тези обекти там продават много, постоянно са пълни с хора, скъпо е в сравнение със супермаркетите и хранителните продукти и цялостният им продукт се радват на изключително висока репутация.

Защо възходът на тези нови магазини стана възможен сега, защо тази концепция, която между другото е пробвана в България в по-добрите времена само с чужбински сирена, меса и вина, избуя сега и е видимо стабилна, но не се задържа през златните 2004-2008?

Факторите са много, но предприемаческият дух и нюх са на първо място. Ето и още някои. Наемите и цените на имотите са трайно надолу от 4 години, цените на хранителните стоки са трайно нагоре. Натискът на веригите върху цените на доставчиците се усилва, печалбата от продажби към веригите е намаляваща заради постоянно нарастващите такси и отстъпки. При по-високи цени на дребно в малките магазини (клиентите очакват цените в тези магазини да са по-високи) производителят инкасира цялата печалба, като разходите за този бизнес са очевидно по-ниски в сравнение с разходите за дистрибуция или разходите при работа с вериги. Една цялостна концепция за такива магазини със собствен облик и уникални собствени хранителни продукти излиза на сцената с конкуренцията в синия, а не в червения океан. Със съвременните A/V и комуникационни технологии контролът върху бизнеса е лесно осъществим. И сложната функция с много аргументи (фактори) дава решение „Прави собствена концепция!”

И какво се получава? Предприемачи, на които е писнало пазарът да им налага да продават боклуци заради натиска върху цената, инвестират в желани собствени модели на магазини, където продават целия асортимент, който искат и го продават както си искат. Налагат стандарт на обслужване, който сами желаят. Постоянно експериментират и въвеждат нови продукти, интересни са на на потребителите. В обектите им е приятно. Качеството е точно такова, каквото собствените им като производители или преработватели стандарти изискват, а не някакво. Те могат сами, на място и без посредници да измерват мненията на клиентите си и да захранват производствения си маркетинг с информация. Търговският маркетинг също е директен, а не опосредстван от други търговци.

В същото време потребителите са зажаднели да пазаруват истински хранителни стоки. Искат да не им се налага да четат надписи, за които е необходима лупа или да внимават с 4 очи да не бъдат излъгани чрез системата за доставки в големите вериги. (Например, че това, което пише, не е онова, което ние сме поръчали, а са ни го доставили и че имаме право да се оплачем и щяли да ни върнат парите, ама да сме опишели тука какво е станало…)

Клиентите вече намират местата, където да купуват качествени месца, саламчета, мезенца или сиренца, кашкавалчета и изобщо всякакви вкусни, истински и интересни продукти в необходимата им опаковка, в необходимата комбинация с други продукти, с истинска консултация (това какво е, от какво е, как е направено, на какво прилича, с кое си отива), с желаното обслужване и приятно преживяване. Точно този микс на продукт, обслужване и преживяване дърпа напред новите малки магазини. Магазини с профил, със собствен и истински хранителен продукт, с подредба, оборудване и интериор, превръщащи обстановката в желана и с консултация и обслужване, правещи преживяването да си струва да се разкаже „Чакай да ти кажа какво си купих от едно много готино място!”

Броят на тези марки и техните магазини ще расте, защото там има и печалба, и поле за реализиране на капацитет. Ще очакваме появата на първата сериозна конкуренция, на първите им опити за франчайз и износ на концепции извън България. Стандарти и постоянство. А когато си производител с репутация и не се поддаваш, това е лесно.