Едно нещо струва толкова, колкото платят за него

Никога никой не трябва да забравя това, защото на 03.09.2015 търговецът БФС поиска от клиентите 16€ за сектор „В“ и 22€ за сектор „А“ на стадион „Васил Левски“ за мача с Норвегия. И по телевизията се видя колко „много“ фенове си бяха купили билети да дойдат и да гледат представлението на националния отбор по футбол на България.

Когато на „Васил Левски“ играят отбори като Реал Мадрид, Барселона, Челси, Ливърпул и билетите са по 25€ спокойно може да прегледате статистиката и да установите, че стадионът е бил претъпкан. Защо? Могло ли е да бъдат поискани и повече пари? Най-вероятно да, но не са ги поискали. Съответно Лудогорец и Левски са пропуснали приходи и то не малки. А това е печалба за един бизнес. Печалбата в един бизнес плаща всичко.

Да ценообразуваш правилно е една от тайните на бизнеса, където и да е, и си е предизвикателство. Нужно е самочувствие, опит, правилна преценка, познаване на пазара и клиентите. Ако имаш силен продукт, който се харесва, ентусиазира хората, кара ги да купуват и да се гордеят с това, тогава можеш да продаваш на макс. Вижте iPhone, Premier League и Championship (английските А и Б футболни групи), ACDC и много други.

Наскоро „се наложи“ да търсим билети за мач на Барса от Шампионската лига. Познайте от един път! Стадионът е пълен, това е ясно. Тук таме по секторите има свободни единични или двойни места. Секторите „Б“ и „Г“ се продават на цена 68€, а другите два сектора – по  100-140€. Дали търговецът на билети – ФК Барселона не се е надценил? Ни най-малко.

Точно толкова струват билетите за всеки концерт на стадион на световно известен изпълнител или група. За шоу от порядъка на час и половина – два, колкото трае и един мач без продължения или дузпи цената почти напълно съвпада. И стадионите са пълни. И в двата случая.

Цената от разходите за производство ли се определя? Много, много рядко. Определя се възоснова на това, колко най-много може да се вземе за конкретния продукт, от конкретния пазар при конкретните обстоятелства в момента. Ако говорим за това, докъде надолу може да се стигне, тогава може да вземете и таблицата с разходите (да не се увътрите).

Защо Камен Донев успява да продаде пълна Зала 1 на НДК, а от тази есен и Арена Армеец при цена на билетите 25€? Защото продава класен продукт, а самият той вече е марка. Цената на билетите за представленията на Камен Донев ще расте и в това няма съмнение. Да, ще бъде обвиняван в печалбарство и ще му завиждат. Смятам да му предложа още отсега да започне да изнася продукта си в останалите 9 балкански държави. Там няма да му завиждат, а ще плащат скъпи билети за доказано шоу.

Първо правиш продукта, утвърждава се и после искаш много пари, за щастието на всеки да се докосне, гледа, пипа и т.н. Може ли да се олееш и да поискаш повече отколкото са готови да платят? Разбира се. Това е единственият начин да разбереш къде е границата. Търговецът, комуто веднага платят поисканата от него цена за кола, къща, услуга или друго трябва да чувства зверски зле. Той просто никога няма да узнае колко повече са били готови и са искали да дадат отсреща, а той е могъл да вземе.

Защо „южният поток“ от араби и всякаква сган тече към най-добрия продукт в Европа – Германия и Австрия? Защото всичко друго в Европа е на ниво над техните държави, но не е the best, докато условията в двете немскоезични държави са в пъти над всичко останало в Европа и рискът се изплаща. Made in Germany (както и Made in Japan, а вече и Made in China) е марка, която просто дава отскок в цената за всяко нещо опаковано под тази марки или консумирано там.

За съжаление продуктът „България“ или който и да е продукт, опакован под марката „България“ е ниско ценово позициониран (засега). Това е нашето ценово място. Поради това тук всичко е евтино. Откъслечните опити за пробив с високи цени на продукти в различни отрасли, особено в туризма, селкото стопанство, ИТ сектора и електронните компоненти за автомобилната индустрия удрят на камък и търговците, които все пак са вложили, за да поискат, са недоволни. И с право. Но ще го изживеят, няма как. Ако няма войни или други катаклизми със собствеността, даже ще го надживеят.

За да може нивото на цената на една нормална, обикновена хотелска стая да е 50-100€ (Германия, Австрия и др.), а не 50-100 лева, е необходимо цялостният продукт на България да поскъпне. А той няма да поскъпне, докато на България се няма доверие в нищо. Абсолютно нищо. Ще стане, но промяната в манталитета се измерва с поколения, а не с години. Та след десетина пололения…

Когато един фен в Англия плаща за годишна карта за всички домакински мачове на любимия си футболен отбор 1000-1500 паунда (една работническа заплата), той знае какъв продукт купува. Опитайте се да му продадете продукт тип Славия и вижте следващия сезон колко карти ще продадете.

Едно нещо струва толкова, колкото платят за него, а не колкото поискат или колкото някой казал, че е поискал. Или получил, ама не ни показва авизото от банката. Навсякъде по света продавачите на имоти искат едни пари, но колко от тях ги прибират наистина? Приказките са много повече от реалните сделки, както и цените на реалните сделки са много по-ниски от исканите.

Наскоро бях в едно китно балканско село, където една къща с 200 квадрата двор била стигнала 100 хил. €, че и отгоре. Добре де, десетина чужденци крак не повличат. Харесали, платили. Първият платил 20, вторият – 25, третият – 35, четвъртият… И така хамсията станала кит. И всички собственици си мислят, че могат да искат, колкото си искат, но едно нещо струва толкова, колкото платят за него. 

В края на лятото 34-годишният Бербатов обиколи за един месец 4-5 държави с надеждата да поиграе още малко я в Англия, я в Италия, я във Франция. Накрая се паркира в Солун. Не в Саутхямптън, а в Солун. Ама той искал, неговият мениджър искал… Едно нещо струва толкова, колкото платят за него. Да пожелаем успех на ПАОК в Лига Европа, където са се класирали, а Берба – голмайстор. Пък после нека ПАОК да продава фланелки №10 не по 35, ами по 70€ парчето. Пак ще се грабят.