Бутилката

Откакто ни заля кризата от 2008/2009, бутилиращите компании за вода (с две-три изключения) ни разгониха фамилията. Започнаха да се състезават коя от тях ще направи по-малка капачка и ще направи по-мека бутилка. И какво се получи? Хем не можеш да отвориш пластмасовата бутилка, хем тя е толкова мека, че при всяко отваряне предизвиква преливане, понеже си я стиснал в ступор да я отвориш.

То не бяха кампании за опазване на околната среда, то не бяха социални отговорности, то не бяха събирания и предавания на капачки. Чак децата вкараха в пропагандата. А тя работата, както обикновено, е много проста. Как да обясним по най-благовиден начин на хората, че за да ни излезе цената на опаковката още по-ниска, някой трябва да поеме това.

Все пак да се отваря бутилката, т.е. приемливо, но по-гадно. Няма предимство за потртебителя. Да не мислите, че цената на дребно се е понижила от намаляването на капачката на половина? Няма такова нещо. Сделката е от типа аз печеля, ти губиш.

Опаковката за еднократна употреба в безалкохолните напитки е повече от половината от себестойността на продукта (другото е съдържание, логистика и печалба). Пластмасата, от която се правят бутилки и капачки за еднократна употреба, е нефтопродукт. През последните две години цената на петрола намаля повече от два пъти. Да сте забелязали това по някакъв начин да се е отразило на цената на водата, която си купувате в ресторанта, супермаркета или бензиностанцията?

Как единственото, за което се сетиха нашите производители на вода в последните години беше да си пооправят малко асортиментите спрямо конкуренцията и да вкарат малко стъкло за по-така заведенията, че иначе изостават? Изоставането обаче е в липсата на мислене и в липсата на бенчмаркинг. А само с такива категории можеш да се съревноваваш със световните конкуренти. Въпрос на време е да ни налазят всякакви води при отворените граници на ЕС.

Сега е много модерно да се говори за иновации. Финансиране за иновации, тренинги и курсове по иновации. Чудя се как сме я карали досега без иновации! Много лесно. Като всичко в света, хващаме едни стари работи, обличаме ги в нови дрешки и ето ти друга дума, друга концепция. Всяко поколение има нужда да подхваща и развява като знаме своите нови достижения. 

„Слагаш нова шарка, пишеш нова марка, моля, нова десетарка!“ – Радой Ралин.

В такова просто нещо като бутилката за еднократна употреба също може да съществува иновация. Погледнете един образец на бутилка вода 0.5 л. Vöslauer. Вода като вода. Добива се от едно селце близо до градчето Баден, на 40 км от Виена. Български аналози на тази вода спокойно могат да бъдат Банкя, Ком, Белово, Търнска Банкя, Велинград. Ама не са.

Купувам си аз тази вода някъде из Виена, за да си преглъщам леберкеса. И гледам капачката, не е като на други води, дето съм ги пил досега. Първо, формата ѝ е обърнат пресечен конус. Второ, висока е около 1 см, т.е. достатъчно. Трето, накатена е с едно характерно оребряване за улесняване на отварянето. Дотук бяха сравненията с коя да е капачка на РЕТ бутилка вода в БГ.

 Гледам, че отгоре на капачката има нещо като още една капачка. И я отварям. Отваря се един ринг, нещо като халка, на която бутилката може да виси. Хайде сега, тъпако, сетѝ се за какво е това. Изведнъж си се представих в „Клуб знатаков“ и как губя точката. 

Отивам на касата, откъдето бях купил бутилката и питам културно на английски. Показвам им бутилката с рингчето и ги питам знаят ли за какво е. А те там – трима младежи (една девойка и двама момци), шпрехат английски като матерен и ми обясняват.

Девойката изпреварва всички, първа взема думата и казва, че това е най-глупавото нещо, което е виждала. Единият момък ми показва гайка където е колана на дънките си, че там трябвало да виси, но го каза с повдигане на рамене, демек предполагам, но не съм го правил.

Вторият момък изчака двете мнения и след това поиска да му дам бутилката през касата. След като му я дадох, надяна пръста си в рингчето и ми демонстрира как се върви с тази бутилка. Това беше. Просто, как фасул чорбой.

В този момент си представих гроздовете и тълпите младежи в България, които през последните години, когато си вървят по улицата, пият кой каквото му падне. Ако се върви по улицата или в парка, задължително трябва едната ръка да е заета с бутилка – вода, бира, кола, няма значение. Така правят.

Това австрийските производствени маркетолози са го хванали и са направили иновация с капачката. Е, тази марка вода не е случайна, но комай има случаен човек, който да произвежда вода в БГ?! Един случаен няма, ама иновации – нихт. Производствен маркетинг – нихт. Само намаляване на разходите за сметка на потребителя и пропаганда.

Поинтересувах се, попрочетох за тази вода. Въпросната иновация е от 2009 година. Точно оттогава нашите производители ни измъчват. Не че има значение, но последното рекламно лице на тази вода от 2013 година е английската актриса Кийра Найтли. Тези дали знаят какво правят?

Снимки: voeslauer.com/web/ и личен архив