Богатството на българския език

Няма друга нация, която да кима нагоре-надолу за „не“ и настрани – за „да“. Горе-долу като гърците, които казват „да“ посредством „не“, защото на всички обозрими езици (с изключение на албански, турски, унгарски и скандинавските) „не“ звучи като не, найн, но, нон, нет, ниет, нав, нид у, ние, ну, нау, ни и т.н. Сиреч, разбираемо е, когато ти кажат „не“.

Наблюдавам, обаче, че в последно време мнозина българи си кимат като за света. И това се приема. Ходили са навън, придобили са навици. Връщат се и се пробват. Освен ако не искаме да се отличаваме точно по този начин, бавно и постепенно вървим към света.

Извън диалектните области и многообразието от различни думи, описващи едни и същи неща, българският език притежава и няколко изключителни лексикални форми, на които могат да завидят всички езиковеди по света. Ето ги:

Единично положително отрицание – „Да, бе!“ Отрича нещо казано от някого преди това.

Двойно положително отрицание – „Да, да!“ Също отрича нещо казано от някого преди това, като е по-безлично от предходното.

Отрицателна форма, означаваща съгласие или положително действие – „Ще пиеш ли една ракия?“ „А не, бе!“ Означава, че казващият не само, че ще пие една ракия, но е и учуден защо въобще го питат такъв глупав въпрос.

Положителна, отрицателна и въпросителна форма, означаващи едно и също нещо – „Дреме ми!“, „Не ми дреме!“ и „Знаеш ли колко ми дреме?“ Всички форми означават, че на героя не му пука.

Четири степени на сравнение на прилагателните имена (в граматиката са само три):

Обикновена	Сравнителна	Превъзходна	Българска превъзходна
Близо	По-близо	Най-близо	На един х*.. място
Далече	По-далече	Най-далече	На п*.. си лелина
Хубаво	По-хубаво	Най-хубаво	Е*..ло си майката

Сравнителната степен е по-висока от превъзходната: „Най ми се е*.., но пó ми се пие! Както е видно от примера в този израз изчезват тиретата така характерни за сравнителната и превъзходната степен, защото не могат да бъдат изписани.

Като има с какво да се отличаваме от останалите, нека си кажем нещата. Така де – да си ги знаем и да ги затвърждаваме.

Надлъж и нашир разнасяйте словото българско. Да са знай, да са изговаря, да са никога не заборавя!

Картинка: offnews.bg