Защо е евтино в България – епизод 2

Структурираното общество знае стойността си. Играчите в едно структурирано общество знаят цената си. Структурираната икономика е скъпа. Там отдавна работят в наместени пластове. Всичко е ясно. Ценовите равнища на едни и същи или подобни неща се движат в точно определени граници. Всички играчи знаят какво да очакват, когато решат да направят този или онзи избор, когато решават да платят 60 или 90 (валутата изберете вие) за привидно еднакви услуги или продукти.

Българското общество не е структурирано. То се лута вече четвърт век между социалистическата догма и американската мечта. Преди това половин век се е лутало дали да приеме знамето на липсата на собственост и как да приеме такова противоестествено нещо. Още по-преди българското общество е било раздирано от двуполюсния фило-фобски модел след Освобождението. А най-преди – по времето на Присъствието (не мога да не се усмихна пред тази измишльотина на съвременните историци-дупедавци) – обществото е раздирано кога повече, кога по-малко от това да приеме ли друга религия и как да живее като поданство в една по-голяма, но чужда империя. (Забележка: не че това последното е нещо ново за българите като завоеватели или за българите като поданици на Римската или Византийската империи!)

Икономиката е пряко следствие от онова, което се случва в обществото. На този етап тя също е дълбоко неструктурирана. И затова е евтина. На практика имаме всичко, предлага се всичко, имаме избор, разбирай – конкуренция. Но онова което получавате, когато плащате скъпо за някаква услуга или продукт, много рядко се различава от същото, което получавате, ако платите за друго по-ниска цена. Ето защо българинът или търси да плати по-евтино, защото така или иначе получава почти едно и също, или търси да плати скъпо, но за нещо, което е гарантирано извън България от хора, които не зависят от България, от стандарти правени и спазвани не в България. Защото ако едни стандарти съществуват извън България, ние сме сигурни, че те се спазват. Това е гаранцията.

И когато житейската или стопанската логика се подчиняват на очакването, че една услуга или продукт така или иначе са почти едни и същи, защо да се навирам да плащам най-високата цена? Ще се пазаря докато не успея да намеря най-ниското общо предложение или директно ще оферирам, че купувам на еди колко си. И това работи, защото продавачите са гладни (особено днес) и не знаят (по-скоро не разбират) мястото си в неструктурираната икономика. Как можеш да знаеш мястото си в едно неструктурирано нещо? Не можеш. И кръгът се затваря.

Много аматьорщина е налице у нас. И на този етап няма как да е друго яче. Днес в България има много структури и възможности за какви ли не и всякакви сдружавания с цел дейности, общности, браншове да се структурират по-добре, разбирай да печелят по-добре (най-вероятно и да прилагат високи собствени и общи стандарти). Това е добре. Но иска време. Точно като английската трева – садиш, поливаш, косиш, валираш, садиш, поливаш, косиш, валираш и така … 200 години.

Възможно е да си помислите, че когато говоря за сдружения и сдружавания, имам предвид задкулисни картели или олигополни споразумения. Типично! Не, не става въпрос за това, но самият факт, че аз успях да си помисля, че някой би си го помислил, говори много.

Има много привидни, външни прилики между един структуриран, стар пазар и един картелиран пазар. И двата изглеждат стабилни, спокойни, бавноподвижни и предвидими. Движещите им сили и пътищата, по-които са достигнали до това външно еднакво лице, са доволно различни. Ако в България определени сектори изглеждат стабилни и предвидими, то те са по-скоро от картелния тип и не вярвам, че има наивници да мислят друго. Вярвам обаче и в това, че с времето, с натрупването, със смяната на поколенията ще започнат да се появяват и истински структурирани пазари.

Неструктурираните пазари и общества си имат и едно много сериозно предимство. На тях лесно се влиза и лесно се започва. Когато обаче, определени играчи или бизнеси решат, че им е изгодно, те започват да действат в посока на структуриране и вдигане на летвата. Ето защо в България все още е много интересно да работиш и правиш каквото и да е в сравнение с това да си вдигнеш дирмите и да бъдеш емигрант където и да е. 

Картинка: http://deepintoscripture.com/