Хората правят успешните брандове[1] – първа част

от граф Антон–Волфганг фон Фабер-Кастел

Когато през 1877 г. пра-пра дядо ми барон Лотар фон Фабер предавал властта на сина си Вилхелм, той му завещал и свои житейски добродетели, нужни за неговата бъдеща работа. Тогава той заявил, че целта е „постоянно да бъдеш все по-резултатен, непрекъснато да израстваш и да бъдеш винаги блестящо професионално подготвен с помощта на здрава работа в посока подобрение и развитие и твърдо придържане към неоспоримо правилни принципи“.

Той трябвало да прави всичко, което е „редно, добро и хубаво“ при пълно зачитане „личната свобода“ на всеки работник, служител или представител на компанията. В самата си същност, този бащински съвет бил един вид пътеводна светлина за управлението на семейния бизнес.

Заедно с постоянния стремеж към усъвършенстване на продукта по подобие „Капка по капка – вир“, Лотар фон Фабер считал понятието „достоен“ бизнес за императив – с добродетели като лоялност и социална отговорност, които със сигурност са все още валидни и днес.

Това, което отличава семейните бизнеси, е начинът, по който те ценят дългогодишните служители и искат да ги задържат дори и в трудни времена – ценните знания остават в компанията, а това гарантира нейната дългосрочна стабилност и приемственост. Във времена на икономическа несигурност лоялните и квалифицирани служители са ключов актив, защото нито една компания не може да оцелее като one man show, без значение колко бляскава и внушителна е. Тя се нуждае от ангажиран екип, който напълно се идентифицира с компанията и може да постави общите цели пред собствените стремежи на служителите.

Всеизвестен факт е, че компаниите рухват отвътре навън: нищо не е по-пагубно от сбъркани оценки на пазара и конкуренцията, самодоволно управление или алчен растеж без възвръщаемост.

Да следвам пътеводната светлина, за мен означава не да се съсредоточавам върху краткосрочни успехи, а да държа под внимание дългосрочната перспектива. Лотар фон Фабер демонстрирал голяма далновидност: „От самото начало бях твърдо решен да се издигна до най-високата позиция, вършейки най-доброто на света, което може да бъде направено.“

Разбира се, за традиционните семейни предприятия е по-лесно да се мисли от гледна точка на поколенията и в ход да остават проекти, чиято изгода може да бъде извличана с много трудности и няколко десетилетия по-късно. В една американска фирма обаче, за такава нагласа щях да съм уволняван три пъти особено във времената, когато стойността за акционерите на компанията, т.е. пазарната стойност на акциите ѝ се считат за по-важни от дългосрочните съображения.

За щастие, нещата са се променили към по-добро от тогава. Тези дни [началото на 2014 г. б. пр.], корейски МСП (малки и средни предприятия) и британски журналисти идваха да се срещнат с нас, за да открият какво прави германските семейни предприятия толкова успешни и устойчиви на кризи[2].

Овладяване на предизвикателствата

Думата „криза“ веднага ме връща към трудните периоди, през които са преминали моите предци, като например един от третото поколение – Георг Леонард Фабер. Въпреки несигурната политическа и икономическа ситуация по време на Наполеоновите войни той решил да даде на децата си възможно най-доброто образование в чужбина. Ние нямаше да сме тук, днес без тази предвидливост.

Моят дядо – граф Александър фон Фабер-Кастел трябвало да премине през конфискацията на чуждестранните ни филиали в края на Първата световна война и въпреки надвисналия призрак на хиперинфлацията да построи съвременен завод, който работи и днес.

Това се дължи на упоритостта и постоянството на моята баща – Роланд. Благодарение на него през 50-те и 60-те години на ХХ век ние сме били в състояние постепенно да изкупим обратно собствените си филиали в Северна и Южна Америка, които са били конфискувани в края на Втората световна война.

И от момента, в който встъпих в длъжност през 1978 г., три заплахи последователно надвиснаха за компанията:

сериозните последствия създадени от рухването на бизнеса със сметачни линии в рамките на две години,

резкия спад в продажбите на ръчни инструменти за техническо чертане в полза на Computer Aided Design (CAD) в края на 80-те и

спукването на дотком балона през 90-те, което доведе до финансова разруха много инвеститори и някои от нашите най-големи клиенти в САЩ.

Това, което ни предпази да не бъдем пометени от тези кризи, не беше някаква вяра в революционни нововъведения, а беше осъзнаването на нашите същински ценности и умения и придържането към това, което правим най-добре.

Може да звучи скучно, но това е една забележително проста рецепта за успех. Уорън Бъфет също се съгласява: „Пазете се от инвестиционни активности, които пораждат ръкопляскания; великите ходове обикновено се посрещат с прозявки.“

Следва продължение…

Снимки: faber-castell.com, nytimes.com.

---

[1] Статията е написана през 2014 г. по случай 65-годишнината на проф. д-р Марк К. Бинц – съветник и консултант в продължение на десетилетия и постоянен член на надзорния съвет на компанията Фабер-Кастел (www.faber-castell.com).

[2] През декември 2013 в. Ню Йорк Таймс публикува обширна статия за компанията Фабер-Кастел и нейния търговски успех. Вж. http://www.nytimes.com/2013/12/04/business/international/hands-on-bavarian-count-presides-over-a-pencil-making-empire.html?_r=0.