Фирми и футболни отбори

Какво правят играчите, треньорите и другите помагачи във футболния отбор? Всеки ден играчите тренират финтове, тактики. Тичат, правят упражнения – групово, по двойки, после индивидуално. Цяла седмица тренират двуразово, преди мач – веднъж. Постоянно ги възстановяват, масажират ги и пак на терена.

Едно движение, за да стане финт и да се получава във всякакви случаи на терена, се тренира до припадък. Един футболист не знае как ще му реагира един, че и двама защитници и затова тренира. Прави финта така, после иначе, и пак, и пак. Докато се получи веднъж, после докато започне да се получава всеки път. И не всеки път се получава, а на терена да не ви казвам. Когато се получи, публиката става на полу-крака, шумът се усилва и или пада гол, или следват ръкопляскания за добрата атака.

Едно заучено положение с (примерно) 5 играча да се получава винаги, при всякаква реакция на защитата, трябва да се отиграва десетки, стотици пъти. И пак не се получава на мач, защото фаулът бил 10 метра по-назад, защото защитниците на противника се построили малко по-различно, защото слънцето беше срещу нас, защото духна страничен вятър и отнесе топката, защото еди кой си беше малко уморен от 10 минути спринтове и финтове и не му се получи вътрешния фалц.

Нека проследим най-простата футболна тактика – такава, каквато я играят вече дори по островите в Океания. Отнемаш топката, подаваш я на най-близкия халф, халфовете разиграват в центъра и напредват. Крилата или нападателите в центъра се раздвижват без топка и търсят празни пространства. Халфовете подават дълги или къси топки към крилата и нападателите. Нападателите нахлуват в наказателното поле или центрират в него. Следва удар с крак или глава. Или има гол, или няма.

Всички тези действия по много интересен и идентичен начин са характерни за фирмите и се прилагат в тях. (Използвам думата „фирма”, защото целта на всяка фирма е да продаде онова, което е създала или купила, задоволявайки определена потребност на клиента, реализирайки печалба за себе си.) Ето вижте:

Отнемаш топката = купуваш стока;

Подаваш топката на най-близкия халф = прибираш стоката в склада и даваш на търговците и маркетинга стоката в ръцете да намерят начин да я продават;

Халфовете разиграват в центъра и напредват = стоката е в склада, склададжиите я преместват от този ъгъл в онзи (където най-малко им пречи). Стоката изпълзява до мострените зали или по-представителните щандове;

Крилата или в нападателите в центъра се раздвижват без топка и търсят празни пространства = Търговците научават за стоката и дерзаят по райони, правят си схеми, чертаят на кого какво;

Халфовете подават дълги или къси топки към крилата и нападателите = колите на търговците се пълнят с мостри или директно със стока (ако така работят) и всеки заминава да продава или преговаря в района си или с клиентите си. Няма значение дали се търгува физически в район, по телефона или чрез интернет;

Нападателите нахлуват в наказателното поле или центрират в него = търговците са в пряк контакт с клиентите си – на масата за преговори, на масата в кафенето, на бюрото с телефон в ръка, с лаптопа в скайп – и преговарят клиентите да започнат, опитат, заредят, продължат, промотират и т.н. стоката им;

Следва удар с крак или глава. Или има гол или няма = търговците прилагат техники за продаване, справяне с възражения, аргументиране, завършване. Пазарят се, дават разни неща, искат разни неща и или успяват, или не.

За да правят това представление футболистите тренират цяла седмица по 8 часа всеки ден. (Нямам предвид българските футболисти, разбира се.) Какво са 90 минути мач или хайде с подготовката – 3 часа, колкото трае едно представление, пред 48 часа тренировки седмично? Това са 94% тренировки и 6% представяне. И забележете, това, което сме тренирали миналата седмица, си е за миналата седмица. То няма да ни спечели мача тази събота. За тази събота тренираме същите неща плюс още три работи, защото отиваме да играем срещу много силов и защитно построен отбор. И пак трябва да ги бием. А за да ги бием, трябва да вкараме гол. И да не ни вкарат на нас.

Ще кажете, ама то си е сериозна физическа подготовка, затова толкова тренират. Прави сте, но я поставете един много трениран на издържливост, на спринт, на сила (заради единоборствата) атлет срещу който и да е футболист и ще видите какво ще стане. Тези първите и много подготвените ще станат за смях. Футболът е много повече от физическата подготовка. Да, тя е основата, за да обуеш калеврите и толкоз. Оттам нататък са истинските тренировки за дрибъл, за финтове, за единоборства, за шпагати, за отнемане, за придвижване, за тънки фаулове, за преса, за позициониране, за блокиране на противника, за …

Според вас или според наблюденията ви, във вашите фирми дали служителите се подготвят толкова (колкото футболистите за мач) за всяка среща с клиент или поне за един работен ден? Имам предвид, за да могат да постигнат целта си. Дали всяка продуктова линия, всеки район, всеки конкретен човек получават вниманието на служителя в подготовката му? Защо ли толкова трябва? Защото си имаме работа с хора и човешки взаимоотношения, защото ако не мислим, ще се случва онова, което друг е подготвил.

Всеки работен ден е представление. Вие как разпределяте в него времето за подготовката и тренинга си срещу времето за самото представление? Интересен въпрос!