Три от опорните точки на българския манталитет

Без да съм професионален изследовател на национални или други манталитети, ще отворя дума за такова нещо като българския манталитет. Да, със сигурност за едно професионално око би било интересно да го сравнява с английския, руския или китайския или да изследва въздействието му върху различни прояви в живота, но нека видим погледа на един непредубеден наблюдател.

Кое лежи в основата на българския манталитет? Мисля си за три движещи сили: 1) винаги да иска да минава тънко или да не плаща справедливата цена на това, което потребява, 2) алчност и 3) трайно безбожие.

Великата фраза за това, че българинът винаги иска да минава тънко или да не плаща справедливата цена на това, което потребява, ми попадна наскоро, като се твърдеше, че е изречена от банкера Атанас Буров. Ако е така, то безспорно Буров е безпощадно прав в оценката си и най-вероятно не я е формулирал в затвора след 9.IX.1944, където е пребивавал не по собствено желание, а преди това. Тънкото му наблюдателно око е „хванало” вечния страх на българина „да не настине и да не се мине”.

Откъде тръгва това? Откога тръгва това? Не си правя никакви илюзии – такива сме от векове. Поне от пет. Струва ми се, че тарикатлъкът по тези земи е страшно следствие от смесицата на западноазиатски с източно европейски гени. Допускам, че този извод е правен многократно във времето, но за последно е записан, за да можем да го прочетем ние, от летописеца на Буров.

Без да бъдете глупци, кога за последно сте искали да платите истинската и справедлива цена на онова, което сте потребили? Кога не сте мърморили или не сте се пазарили за някоя по-сериозна покупка? Ама кой не се пазари? Нали ако не се пазаря, съм глупак? Нали всички търговци без изключение знаят това и калкулират в цената си ставка за отстъпване, защото е ясно, че ще се пазарят с тях? Тънката граница, намирането на баланса, като всичко в този живот, е отговорът на този привиден парадокс. Здравословно е да се пробвате, но да не късате нишката.

Алчността е изконна и неподвластна на граници. Защо тогава я слагам в основите на българския манталитет? Та тя е присъща на човека. Защото в скáлата на движещите сили тук тя стои в първите три, а не някъде из списъка. Алчността е като инфлацията и като лекарството. В малки дози е полезна, в големи – убийствена, а в никакви – латентно смъртоносна. Поради що алчността в големи количества е така видима, така разпространена, така пораждаща стремеж за подражание?

Защото е лесно да се стремиш към нещо видимо и достижимо като материалното, което освен всичко друго се и притежава от някого около вас, ерго възможно е и за нас. И благодарение на подражанието успехът да се измерва главно с материални дименсии. Очевидно е, че тази болест няма да подмине нито едно съвременно общество, дори и Индия. Въпрос на време е.

Я се опитайте да подражавате на неалчни хора. Не е престижно. Няма нищо за подражаване. Трудна работа. После няма и нищо за постване.

А как можах да нарека българина траен безбожник? Виждам го и това се разпространява безстрастно и неумолимо като рак. Няма вяра, няма устои, няма връщане към някаква котва. Краденето и лъгането са се превърнали в норма. „Преподават” се отгоре надолу. Който не краде и не лъже е глупак. Норма.

Привидно е по-лесно да се живее в безбожие. Тогава сякаш няма и правила и май си свободен да вършиш каквото си искаш. По-лесно е да си пасивен и да не полагаш усилия за придържане към правила. Прави каквото си искаш. Свободата е приравнена със слободията. Няма страх от нищо. Всичко е безнаказано. За всичко сторено можеш да се измъкнеш. Няма страх от морално наказание, а материалното наказание се приема за най-страшно. 

Почти не се забелязва уважението към авторитетите, може би защото и те повярваха, че така трябва и развяха знамето на безбожието и така престанаха да бъдат авторитети. А репутацията на религиозната институция, особено християнската, вече е под абсцисната ос.

Навиците се променят трудно, а за културата и манталитета трябват поколения. Ще живеем с това, което имаме. Колкото повече променяме състоянието си относно тези три опорни точки, толкова по-смислено ще става съществуването ни и толкова по-щастливи хора с по-малко ще бъдем.