Сълзите на Стоичков

Какво видях в сълзите на един велик българин пред 40 хиляди души публика?

Видях на кого принадлежи Стоичков – на България, на Каталуния или на Америка.

Видях истинската болка от неприсъствието на Трифон Иванов и Йохан Кройф.

Видях мъката да не може да живее и работи в прекрасната си родина, а да е оценен и признат в САЩ и латиноамериканския свят.

Видях благодарността на един лидер към живота, семейството си, приятелите си, запалянковците.

Видях благоговението пред бог за късмета, който е имал да развие таланта си, да бъде винаги верен на себе си, да побеждава и да се изправя винаги след загуба.

Стоичков притежава духа и качествата на истински лидер, от когото трябва да се учат всички българи. И защото в Испания и много латиноамерикански държави го почитат без лицемерие и задръжки, това може да помогне на хората у нас да посвият малко хейта си.

Имам една прелюбопитна статистика от обученията по лидерство, които водя. На въпроса „Според вас Стоичков лидер ли е?“ утвърдително отговарят около ¼ от участниците. След няколко примера за дух, себеотрицание, автентичност, самоувереност, прямота, интегритет процентът нараства до 50%. Останалите се срамуват от острите му реакции, крайната му борбеност, откровеност, граничещи с безразсъдство (и псувни, разбира се).

Стоичков не пожела да стане като всички хора с пари в България. Да стане част от статуквото и да си плюе на сурата. Не че не е опитал да прави бизнес тук или да бъде част от спорта, не че не е инвестирал, даже продължава да го прави. Той отказа да стане ‘айдук и да бъде омърсен от родните държавни и частни крадци. Има една много сериозна причина за това. Ако го направиш, губиш завинаги достойнството си и основата на лидерството си. И ставаш зависим.

Затова и на стадиона не присъстваха Бойко Борисов и Борислав Михайлов. Защото са политически коректни и „правилни“ персони. А Стоичков не е. На него не му е присъщо повсеместното лицемерие. И точно поради това те се страхуват от него. На БМ не му достига лидерство, че и морал да бъде на такова събитие, а на ББ му е в повече самовлюбеността да не е централна фигура на вечерта, а друг да е. Острият дефицит на лидерство сред българските политици не е новина.

Един лидер знае кога да води и кога да следва. Кройф беше голям приятел на Стоичков точно заради това. Например Бербатов никога не стана близък със Сър Алекс (изучаван съвременен лидер от същия бранш), защото му липсва лидерството. Много талантлив състезател с постижения, с чувство към гола, с поглед върху цялата игра, но просто не е лидер.

Когато завършваше кариерата си в едно интервю Стоичков с детска прямота разказа как смята да се промени, да пренареди ежедневието си, да си прави всяка неделя седмичен анализ с тефтерче на постигнатите и непостигнатите цели. Бъдете сигурни, че го е направил. Във всяко свое интервю той не се притеснява да каже какъв е бил, как е постъпвал, какво е чувствал и как се е променил, как постъпва сега. Една от най-трудните за постигане лидерски характеристики – постоянната промяна и разбирането, че трябва да се променяш, без да губиш от лидерството си – у него е сякаш подсъзнателна.

Лидерът обединява. Как да си обясним стоически издържалите проливния дъжд и достатъчно ниска майска температура 40 хиляди зрители? И не са ги докарали с рейсове, кебапчета. И всички до един знаеха защо са там и какво очакват да гледат. Лидерът Стоичков може да бъде оценяван по влиянието, което има и доверието, което е изградил в съзнанието на толкова много хора.

И хората го уважиха. Хората инстинктивно следват лидери, които са по-силни от тях самите. Такива бяха и зрителите, такива бяха и световните звезди почели осмицата с присъствието си.

Истински лидер не се става за ден, нито в условията на комфорт. Войнишка история от службата на Стоичков в старозагорската дивизия разказва, че с разписана с градска отпуска военна книжка, бъдещата Кама играе футбол с останалите войници в поделението. Докато колегите му пият водка с кола и бройкат гаджета в града, „глупакът“ рита топка.

Стоичков е най-автентичният, прям, сърцат, честен, неопетнен, загрижен, постоянно променящ се, непримирим, последователен, упорит лидер на България в наши дни. Той беше и визионер за футбола, но напълно закономерно си тръгна и отиде да гради визии и да обединява латиносите.

Снимка: bnews.bg