Съвременният подбор – първа част

Участието на хората в процедури по подбор за някаква работа все повече се превръща в любимата на много мениджъри игра „Познай какво съм си намислил!“. Разбира се, това е любима игра на онези мениджъри, които искат да изглеждат непредсказуеми (успяват ли?) и да демонстрират у кого е властта (там ли е?). Да поставяме ли оценка на такова лидерство?

Нека посърфираме. Харесвате си някоя компания. Името на позицията сякаш ви отговаря и кандидатствате. Първо, компаниите успешно търгуват имената си и продават натрупаната към момента стойност в съзнанието на хората.

Второ, мениджърите там и техните колеги от ЧР, с които заедно пеят в един хор, нарочно измислят такива имена на длъжностите, че човек да си помисли едни страхотни работи. По този начин чисто изпълнителски длъжности се афишират като младши мениджърски или чисто мениджърски позиции.

Трето, няма да е много далече от истината да се направи обосновано предположение, че степента в която компаниите лъжат в рекламите си (прикриват истината или прехвалват продукта) в явен ущърб за здравето или за същината и истинската стойност на даден продукт, или в злоупотребата с показването на деца или поразголени красавици в рекламите, е подобна на степента, в която лъжат и в обявите си за работа.

В действителност това с лъгането е културна категория, а културата на дадена компания се разпространява отгоре надолу. Какъвто е собственикът, бордът, изпълнителният директор, такива са и всички надолу. При нас нещата се правят така. И така е от най-горе до най-долу.

Какво си мисли един кандидат за работна позиция някъде, когато не му драснат дори един ред, че не става? Ами, същото, което си мисли един клиент на същата компания, който иска да се оплаче от нещо, но му навират в очите общи условия, правилници, наредби и т.н. с единствената надежда колкото се може по-малко оплаквания да стигат нагоре. Подбирайте си компаниите, в които кандидатствате!

По данни на topcv.com 93% от хората, които се занимават с подбор използват ATS – Applicant Tracking Systems. Настройват си значи, филтрите хората – пол, възраст, град, социален статус, последна компания и пр. От 2000 подадени CV-та софтуерът отсява 200 и дженералистът  започва да работи само с тях. При положение, че е открита косачката, защо да косим тревата с коса?! И това е най-най-първото ниво.

Какво си мисли един кандидат, когато вместо телефонно интервю с човек, му предлагат такова с компютър? Колко голяма е инвестицията направена в хардуер и софтуер, за да се осъществи такава съществена трансформация от хора и човешка преценка към преценка от робот? Кое е по-унизително – да те уволни от екрана на компютъра колежката на Джордж Клуни във филма Up In The Air или да „разговаряш“ с робот на първо интервю? На всичко отгоре след всеки въпрос ти дават възможност да оставиш или изтриеш видео представянето си. Каква човечност!

Много неща от американските филми са станали действителност след време. Това с роботите и компютрите, които заместват живите интервюиращи – също. Откъде идва тази мания? Някой се е объркал, че безкрайно многото провеждащи се интервюта е процес от типа конвейер, който може да се роботизира.

Да помислим заедно. Две еднакви гайки няма. На едната вътрешният диаметър е с 10 микрометра по-малък от друга. Затова има допуски. Размерът е толкова, колкото е, и в зависимост от приложението се допуска отклонение в плюс или минус, или и в двете посоки. Установява се с измервателни уреди – шублери, микрометри и други подобни.

Дали според вас има два еднакви човека? И според мен няма, но едни „водещи“ психолози са убедили едни алчни мениджъри, че срещу определена сума (инвестиция + абонамент на калпак) ще успяват да им селектират среден или къс списък от подходящи кандидати. И алчните мениджъри нанасят двете алтернативи на листа, правят Pros and Cons и като го умножат по годините, в които смятат, че компанията ще просъществува и бройката на очакваните вакантни места и като отчитат потенциалното текучество, вземат решение в полза на определената сума.

И уволняват всички в отдел ЧР. Остава само един – мениджър ЧР, но те уволняват и него, защото е опитен и взема много висока заплата. На негово място назначават млад специалист ЧР, който е щастлив да започне кариера в „известна“ компания за смешни пари, но с измамно самочувствие. Няма проблем, ще го научим, системата ще го направи… Нали сме показали на началниците, че пеем в техния хор, който се казва cost-cutting?!

Кой обаче ще взима решенията?

Следва продължение

Картинка: bilderbeste.com