The bloody[*] low cost coach (Проклетият нискотарифен автобус)
Няма да се уморя да пиша за много добри практики на обслужването в Англия. Пристигаш на проклетото нискотарифно летище Лутън и веднага отиваш да хванеш предварително букнатия отново проклет нискотарифен автобус до Лондон. За час и половина виждаш грандиозната разлика.
Самолетът закъснява. И как няма, нали е от великите Wizz Air. Само че хората от Easy Bus леко изчакват. Знаят, че има продадени билети и нищо, че важат за записания час плюс още един час след него, за 2-3 мин. (толкова беше) шофьорът ще навакса. Не оставят тълпа висящи недоволни, не са глупави.
Това, че от целия свят можеш да си купиш билети за някакъв си нискотарифен автобус го слагам в графата „чудеса“. Продължавам да се имам за много тъп, тъй като не мога да разбера защо един такъв софтуер, който не е по-сложен от всеки логистичен софтуер, вече второ десетилетие няма приложение в БГ. Гледам много, много не ги „карат“.
И така, без да е необходимо да питаш, табелите на летището те отвеждат до перон на открито, където пред ниска ограда те посрещат униформени служители и единият отключва вратичка веднага след като види разпечатката на билета от принтера, а шофьорът взема тежкия куфар и лично го поставя в багажното на автобуса.
Тоя да не би да е потомък на Джийвс? Ама не е, видях го, не си приличат. Там от деца им е ясно – обслужваш ли, правиш го както трябва и не се скатаваш. Ама как става? Ами, има таен клиент и проверява. И ако не си качил багажа на клиента в багажния отсек, си „сбогом гринго“. Колко пъти ще се скатаеш?
За час и половина път до Лондон времето се промени 17 пъти, а температурата беше ту много висока, когато напече и доста ниска, когато завали 10-минутно и задуха студен вятър. Шофьорът успяше за 2-3 минути да климатизира пътническото помещение с климатика и парното. Допускам, че е бил опитен, но и твърдо не го мързеше и спазваше правила.
В болшинството автобуси от последно поколение вече има колани. Няколко минути след потегляне шофьорът обяви по гласовата уредба, че използването на коланите е задължително. Не ни е проверявал, нямало е и нужда, защото цялото действие се записва с камера и е ясно дали е съобщил, кой си е сложил колана и кой не е. Изводите са кристално ясни, а шофьорът отново спазва стандарт.
Днес всичко работи с ток. Не ти трябва много, но без ток нищо не става. Ето защо производителите на съвременни автобуси на средни и дълги разстояния слагат контакти на всяка двойка седалки. Осигуряват комфорт хората, дават аргумент на превозвача. На едни автобуси въпросните контакти се намират на гърба между двете седалки, на други – отстрани, под прозореца.
Качваш се, пъхаш си щепселчето в контактчето и си хепи. Е, в UK и CH контактите са малко по-различни и трябват преходници, но в останалите европейски държави нещата са еднакви. Ако компанията, която те превозва, е нормална, има и мобилен интернет. И кръгът е затворен.
В нискотарифния автобуст има на няколко места огромни лепенки по прозорците с покана да се обадиш и да дадеш обратна връзка, ако нещо ти харесва или не ти харесва. Има телефон и уникален код на автобуса. И хората могат да се обадят, съвършено анонимно и да „докладват“ какви ги върши шофьора, например. И те го правят. Хайде сега пуши в автобуса, говори на пътниците простотии, заплашвай ги, говори си по телефона без хендсфрий, бъди по потник и си пусни по-височко музиката.
Въпросните лепенки обявяват също така, че в автобуса работи проследяваща система (Coach tracker), която ти помага да речем, когато се събудиш или съвсем си се замъглил, или навън е паднала мъгла или тъма да разбереш къде се намираш. В обратния случай питаш тоя до теб (ама той не знае английски или спи, или е просто враждебен). Може и да пробваш да зяпаш табелите, ама те много бързо отминават.
Във всички такива автобуси има тоалетни. И в българските има, обаче са заключени. Знаем защо. Тоалетната в този беше напълно достъпна, използваема без разрешението на някого и чиста, разбира се. Автобусът вече беше влязъл в Лондон и обикаляше спирките по план. На една такава. Униформеният шофьор спря, пътниците слязоха, той изключи двигателя, стана и отиде в тоалетната. Забави се повече от пет минути! После излезе, спкойно си седна на шофьорското място и пътуването продължи. Ако искате докладвайте.
По някое време шофьорът получи входящо обаждане. Прие го на високоговорител. Нищо не разбрах от нюхемпширския диалект, но определено не беше жена му да го пита нещо.
Това е може би най-съвременната екстра. Около предното стъкло има камера, която снима видео какво става отпред. (…досущ като в широко разпространените руски клипчета в мрежата.) Над главата на шофьора има телевизор, който предава движението отпред. Виждали ли сте какви пози заемат главите на пътниците в един автобус и къде се завират, за да разберат какво става отпред? Сега, с любезното съдействие на нискотарифнта компания виждате всичко и без да сте йоги.
Броихте ли разликите?
Снимки: личен архив
[*] Bloody – проклет, опустял, шибан (от англ.)
0 коментара