Ниското самочувствие на българина

Кубрат и Тервел Пулеви в Националния исторически музей. Заедно с Божидар Димитров се възхищават на някое от стотиците български златни съкровища при това в оригинал. Братята безспорно са горди с постиженията си в бокса, от които черпят самочувствие. Заедно с проф. Божидар Димитров тримата се намират пред златни експонати в музея и с високо вдигнати чела разговарят за тях.

Кубрат Пулев пита Божидар Димитров пред камерата на bTV: „Професоре, кажете, според вас, защо е толкова ниско самочувствието на българина?” „Заради ниското заплащане на една много голяма част от населението в България. Като нямаш пари, ето това (и посочва експонат) какво те топли?” – отговаря Божидар Димитров.

Прав е професора. Съвременният начин на живот в града е построен върху наличието на пари за живот. Няма как само да те захранват от село с продукция и да оцелееш. Външният вид, обличането, транспорта изискват пари. Социализацията и принадлежността изискват пари.

Това с парите е сериозна работа. Всеки, който се остави да живее трайно под определен паричен минимум, неминуемо започва да страда и остава под линията. Разбира се, проблемът на давещия се винаги е в неговите ръце. Поради това всеки човек първоначално започва да се бори да не допуска такова състояние, но сякаш всеки го прави със собствените си (от своето време) разбирания за това как да оцелее. И често не се получава.

И се демотивират. Някои изпадат в депресия. Човешко е. И тогава губят достойнството си и започват да се оплакват. До края на живота си.

Да извадиш отново носа над водата изисква сериозни усилия за справяне със себе си и приемането на факта, че няма кой да ти даде нищо (както едно време), за да те върне поне във „В“ група, и там да си креташ. Добре де, всеки ли трябва да стане боксьор (спортист), за да има самочувствието на Кубрат и Тервел?

Спортът е една изключително благодатна сфера за развиване на личностни качества за успех, основан на настойчивост и постоянство. Който не вярва, че в живота днес е пълно със състезания, не е за този живот. И ето тук идва момента на истината. Тези с ниското самочувствие участват ли в житейските състезания или само мрънкат? Защото ако бяха участвали, щяха да видят поне как става, кой как играе, има ли шансове, за да продължи…

Състезанията винаги са тежки и сякаш обстоятелствата много често са срещу нас, защото както и в спорта, така и в живота правилата се нарушават, съдията свири за другия, вятърът духа срещу нас, слънцето свети в очите, топката е кръгла и т.н.

Хайде да си го кажем честно. На една много (ама много) голяма част от българите изобщо не им пука за самочувствието им, защото не искат да поемат нещата в ръцете си, а вместо това им е по-удобно да се оплакват. Те просто така искат, а каквото искаш, обикновено това става. Затова и нямат пари, защото времето им минава в оплакване, а не в създаване на нещо, което да могат да продадат срещу пари (трудът е най-разпространеното, ама напънете се, създайте, продайте добавена стойност).

И последно, българите с ниско самочувствие рядко имат късмет. И друг път съм имал възможност да пиша за късмета, защото той спохожда винаги Манчестър Юнайтед и рядко – Беласица Петрич (нищо лично). Късметът на силните в спорта винаги е резултат от три фактора – тренировки, тренировки, тренировки. От участия в състезания и пак тренировки.

Тренирате ли онова, от което имате нужда, за вашето текущо или следващо житейско състезание?

Следва продължение…

Картинка: www.baby-m.net.