Нискотарифните авиокомпании – Too Much

Отдавна т. нар. нискотарифни компании са прекалили с Cost Cutting-а. И пак отдавна изобщо не са им ниски тарифите. Както каза един приятел – често пътуващ бизнесмен – „При покупката на билети за каквото ми поискат пари, се съгласявам, за да нямам проблем… и той билета си става високотарифен, но поне избягвам дебненето къде ще ме прецакат при покупката в сайта.“

От по-познатите ни компании Easy Jet, Norwegian, Ryan Air, Wizzair и много други някои са достигнали дъното на ниското обслужване, но продължават да копаят. Ето няколко примера.

Самолетите се избират така, че да нямат преддверие. От вратата веднага в предната част на самолета вдясно са първия ред леви три седалки. Стюардите седят на сгъваеми седалки без преграда срещу пътниците. Има място за една маса (не повече) да поиграят на карти или скрабъл. Няма маса или преграда на преддверие. Това би увеличило разходите. Пътеката между седалките вече е толкова тясна (около 40 см), че не можете да подадете крак или рамо (за малко повече пространство) – количката или минаващите ви блъскат или настъпват.

Нормалните компании (колко ли останаха такива) отдавна качиха инструкциите към пътниците на таблети, видими за всеки един или от повече пътници. В нискотарифните няма пари за такива работи. Стюардесата, която в средата показва какво се прави в извънредни ситуации десет пъти си удря задника в рамената или лактите на пътниците, защото е тясно.

Разстоянието между седалките е толкова малко, че човек с ръст над 180 см си блъска колената в предната, а полет повече от час и половина става физически болезнен. И това не е всичко.

Наскоро известният американец Иво Иванов („Кривата на щастието“ и „Отвъд играта“) – също разочарован от упадъка на качеството и условията за пътуване – показа в bTV „Преди обед“ снимки от каталог на италиански производител на седалки за самолети. На снимките много ясно се виждат две неща. Седалката е малко повече от велосипедна седалка. Стои се прави и малко облегнати. Седалката задължително ще е много тясна, а разстоянието между редовете ще намалее още. Второто е, че ако не доплатите за нормална седалка, ще пътувате два часа и половина във фитнес позиция.

И всичко това – за най-много 10 седалки повече (засега). При 200-250 пътника в самолет, това са 5-7% повече приходи срещу доказано лошо обслужване на всички пътници.

Една бакалска сметка. Ако приемем една средна цена на билет отиване и връщане за където и да е в Европа от да речем 150 евро, то въпросът е може ли 1500 евро (допълнителен приход от 10 седалки) да бъде разпределен върху 200 останали седалки? При тази сметка излиза 7.5 евро на седалка.

Въпросът е склонни ли сте да платите 10-20 евро повече за нормален комфорт. Някои са склонни, други – не, но истината е, че няма голям избор от компании. Такъв е бизнесът, че не може да имате 4-5 компании за една и съща дестинация в удобното за вас време, както е със супермаркетите в квартала, където живеете.

И компаниите решават какво да издигнат за своя цел – максимизиране на печалбата срещу 1) орязване на всичко възможно и влошаване на обслужването или 2) срещу добавяне на стойност. Засега изглежда, че добавянето на стойност в този бизнес е много мъчна работа. Или не е чак толкова, но оферираната цена е толкова висока, че не се намират клиенти да я плащат. В играта с добавянето на стойност успяват само компании на изток от Turkish Airlines.

Гледам основният девиз на Ryan Air вече е Always Getting Better. Интересно е, че не казват какво винаги подобряват, но клиентите знаят – унижението за пътниците и печалбата за компанията. Старият беше Low Fares. Made Simple., но на практика се изпълняваше Mid Fares. Made Poor.

Ръкавите по летищата са скъпи съоръжения. Затова те рядко се използват от нискотарифни компании особено на летища на изток от Виена. За капак обслужващият персонал и на летищата, и в самолета са така наточени от контролиращите ги служители от нискотарифните компании, че под угрозата от персонална санкция тероризират пътниците.

Например, вали дъжд, хората са извървели разстоянието от изхода до самолета и стоят на опашка на пистата или са наредени като врабчета по стълбичката към самолета, но там горе някой супер стриктен стои и проверява за 117-и път дали имате бордна карта. „Do you have boarding pass?” „Yes, I do“ „May I check it?” Това не е, за да ви упъти, ако не попитате, а за да ви каже след по-малко от един поглед „Thank you“. В резултат – половината самолет се качва подгизнал от дъжда. Сега се опитайте да се усмихнете в отговор на усмихнатия „Cabin crew, boarding completed“.

Кацате на летище Болоня с Wizzair. Разбира се, слизате на пистата и си търкаляте кабин-багажчето. Няма ръкави, рейсове или други такива. Сега внимавайте! Там, откъдето преминавате, за да влезете в терминала, на една рампа има направен навес, а върху рампата е монтирана багажната лента. Навън, почти под открито небе. Ако сте си чекирали багаж, там ще си го вземете и после по асфалта ще следвате линиите и ще отидете до паспорт контрола. Не е трудно, какво мрънкате.

Чудя се защо е възможно третирането на пътниците на въпросните компании по такъв начин? Защото може. Защото пътниците го приемат. Защото е въпрос на време (две поколения) да започне да не им харесва. Тези компании обаче няма да изчезнат. В тях или ще започнат да се возят хора идващи от още пó на изток или самите компании ще започнат да оперират от пó на изток. Защото тези, които се придвижват на запад и обратно са склонни да изтърпяват тези унижения в рамките на до 4 часа.

Летете например с някоя нискотарифна компания, която оперира на Острова или между Западна Европа и Скандинавия. Ще откриете, че разходите пак са орязани, но комфортът не е заминал под абсцисната ос. Защо? Защото не може, ще има оплаквания и ще бъдат приложени мерки срещу компаниите. Колкото и да са нагли. В западните общества са изградили защитни механизми срещу наглостта на компаниите. Не че успяват напълно, но печелят отделни боеве и компаниите им имат страха.

По същата причина, поради която мултинационалните компании не си позволяват лукса да дистрибутират в „истинските“ държави продукти, които произвеждат за Изтока. Защото стратегически могат да печелят някой и друг милиард годишно повече заради факта, че там в Изтока минава да продават една идея по-нискокачествени продукти или с една идея по-нискокачествени компоненти.

Дали махалото ще се залюлее в нормалната посока? Гледам, че нормалните в миналото авиокомпании или са изчезнали, или са онискотарифели. Справка – Alitalia, LOT, че и Austrian и Lufthansa. 

Дали в бъдеще хората от Изтока ще претърпят бавна промяна в манталитета и следователно какви унижения няма да са склонни да приемат и за какво искат да плащат?

Поживем, увидим.

Снимки: Foxnews.com и Doobybrain.com