Малките магазини също грешат, но продължават уверено

Помните ли ги? Това са онези, които продават ограничен асортимент от продукти, но съчетани с много и разнообразни услуги, преживяване и задължително – лично отношение. През последните десетина години и главно след настъпването на кризата от 2009 г. видовете и броят на тези магазини в България е пораснал главоломно.

За това си има обективни причини и те могат да бъдат търсени в необходимостта на клиентите от уникалност, принадлежност, преживяване, споделяне, екзекутивност, качество, отношение. За възхода на малките магазини вижте повече вижте тук:

Все пак възникването и растежът винаги са съпътствани и от негативни страни. Така де, за да видим правиците, трябва да имаме предвид и кривиците. Можем да изброим само няколко и се наблюдават рядко, но все пак изплуват.

• Собственикът „полудява“, взема нещата в свои ръце, „изпочупва“ всички стандарти на собствената си концепция и започва да руши доверието с клиентите. Появява се, когато намалее кеша, когато кредиторите притиснат бизнеса, когато самият собственик спре да вярва в онова, което сам е създал и подкрепя, когато самият човек преодолява трудности, когато на самия него престане да му бъде интересно да се занимава.
• Надменно и високомерно обслужване. Наблюдава се при сравнително успешни формати, когато у персонала се създаде усещане, че „владее“ общността, че клиентите сякаш са абонирани за услугите и обекта, че нещата се случват защото там са ги „измислили“, или защото за средно дълъг период от време ОПР-то е на много приятен плюс. Резултира в самозабравяне, трудно приобщаване на нови клиенти, неглижиране и нееднакво обслужване.
• Липса на капацитет за дисциплина и спазване на стандартите. Проявява се в безпричинно неспазване на часове за отваряне или затваряне, в неконтролирано отношение на касата, във видимо неподдържане на зони от магазина. Хората в малките магазини са малко, а броят на мениджърите – още по-малък. Лесно е контролът да попадне в забвение или в некомпетентност. Истината обаче, е, че всеки оцелял малък бизнес притежава естествени механизми за контрол, които му помагат в контрола на който и да е формат. 
• Мениджмънтът на обекта или обектите да забрави, че се конкурира с останалия пазар за парите и сърцата на клиентите. Тази „забрава“ има две страни. Едната е тази конкуренция да бъде подменена с конкуренция с големите магазини, а тя е изключително на ценово равнище. Другата е конкуренцията да бъде забравена изобщо, което намира израз в преустановяване на контакта с клиентите, публиката и установяване какво им харесва и какво – не, както и на преживяването в обекта изобщо.
• Спиране на търсенето на промяна и на това за усъвършенстване на формата. Ако имаме налице франчайз, това е оставено в ръцете на създателите, но ако самите вие сте създатели, тогава? В рамките на един кратък период от време особено когато са налице успехи, промяна не е необходима. Така де, когато отборът бие на терена, не се правят смени.
• Обаче, в средносрочен план промените са необходими, търсенето им не бива да спира, защото противниците или копират добрите практики (бенчмаркинг), или започват успешно да им противидействат. Дори Гуардиола или Сър Алекс не могат да разчитат на онова, което ги е направило успешни вчера, защото противниците гледат мачовете им и правят успешни тактики срещу успешните вчера тактики, и ако не си ги променил или поне модифицирал, нито една топка няма да мине и ще инкасираш загуба.

Животът и бизнесът са устроени така, че да търсят постоянно нови неща, да се интересуват постоянно от новото, модерното, последното. Ето защо търсенето и промяната не може да спрат. Или ако спрат, е ясно…

Кой помни концепцията на магазина, преди предишния собственик на сегашния наемател на магазина на ъгъла на еди коя си и еди коя си улица? Ами, никой! Така е и с вашия бизнес. Променяйте го, дръжте го жив, показвайте го постоянно и няма да го забравят, даже ще го искат. И ще знаят кой го прави. Ако това ви интересува, разбира се.

Снимка: ciccione.bg