Любимият ми професионален въпрос

• Как измервате резултата от вашето обучение?
• Какво имате предвид?
• Ами, как да разбера, че не съм хвърлил парите си на вятъра и дали съм ги дал на правилните хора?
• Ще ви кажа. Благодаря ви, че ми задавате този въпрос! – Клиентът се усмихва, разбрал алюзията с политиците, но видимо се приготвя да слуша, белким разбере този път нещо повече. Той е задавал този или подобен въпрос на всеки консултант, с когото има среща и слуша подредени или объркани, но никому ненужни аргументи кой какво измервал, какво и на кого докладвал, но в крайна сметка отговорността за резултатите на компанията, на мениджърите и служителите в нея е само и единствено негова.

За какво тогава всички бръщолевят „как ще ни докажете ефективността от вашето обучение“? Много просто – отговорността не е тяхна или не могат да я поемат, или не искат да я носят. Тогава трябва някой да отговаря за похарчването на този бюджет и когато нещата се провалят, каквото и да означава това, да има виновен.

И ето – консултантът отговаря. Ама кой от многото да избереш? Ами този, който най-добре съумее да те излъже, че бидейки външен, има контрол над ситуацията и че има реални измерители, който биха били добра основа за оценка на ефективността от обучението. Т.е., че това в действителност е възможно. Хайде, моля ви, измерете ефекта от гледането на един американски двучасов филм, за който сте платили 50 лева с пуканките и кóлата. За едни ефектът е Х, за други – У.

Големите консултантски компании умеят най-добре да напишат текст или да изготвят презентация, които да ви убедят във факта, че ще можете да измерите ефективността от обучението. Точно както големите банки, големите телекомуникационни оператори, големите монополи. И всички средни и малки гледат от тях, и преписват, няма как.

А истината прилича ни повече, ни по-малко на това да намериш идеалния човек за дадена длъжност.

Да приемем, че една длъжност е описана добре и търсите човек, който да пасва най-добре за нея. Намирате го, предлагате му и човекът почва. Колко ефективен е и колко време успява да дава максимума на онова, за което сте го назначили зависи изцяло от вас. Дали сте подбрали човек с вашата култура, дали го подпомагате, за да учи и израства, дали му позволявате да поема отговорност и да се мотивира.

Много рядко мениджърите осъзнават, че хората им работят с онази ефективност (максимум), с която им позволят. Ама, много рядко. Сложете един бордюр на раменете на някого и го накарайте да кляка докато може. По някое време ще си остане клекнал, после седнал, а най-накрая ще видите бордюра на една страна (без човека, разбира се).

И така, искате да наемете консултант да обучи хората ви на нещо.

Формулирахте ли точно задачата, която смятате да възложите на консултант или счетохте, че ще направите това устно, когато се срещнете?

Седнахте ли с консултанта да разберете дали има на какво повече от вас да ги научи или нямахте време?

Разгледахте ли материалите на консултанта, с които смята да ги мотивира за някаква промяна или това не е ваша работа?

Присъствахте ли на обучението, за да разберете дали е интересно и мотивиращо или пратихте някого, който в онзи момент не беше зает?

Проследихте ли кой от вашите хора как реагира на различни модели или идеи или това няма значение, защото то на обучение е едно, а в практиката – друго и затова нямаше нужда да си губите времето?

След обучението започнахте ли с всеки един от вашите хора да правите едно или две неща по различен начин или нямахте време, пък и за какво плащахте за обучение?

Когато измерихте всички параметри по методиката на консултанта за ефективността от обучението и видяхте резултата, имахте ли чувството, че точно това искахте? Или нещо друго…

Картинка: elearningindustry.com