Кратък очерк за Братислава

Който очаква от този кратък очерк обичайните препоръки къде да ходи, къде и какво да яде и къде за колко пари да спи, нека затвори се насочи към други източници. Идеята тук е друга. И тя е традиционна за този блог, а именно къде и кои са съвременните достижения на определени култури в градската среда, в обслужването, в стила и дизайна на обществените услуги за съвременния човек, пътуващ по целия свят и най-вече хората отвъд желязната завеса днес.

Някъде в центъра на града и близо до Дунав, но не на самата река градската управа е решила да направи централна автогара съчетана с мол (централна гара е на друго място, по-далече от центъра и не изглежда толкова добре). Ще кажете какво пък толкова, иди на някоя голяма лондонска или парижка гара и ще видиш всичко това, че и влакове, метро и всичко. А може би най-близкото място с подобна архитектурна композиция до центъра на Братислава е Wien Mitte. Не зная откъде са гледали словашките градски управници, но въпреки съветската пропаганда, въпреки намесата на путинските служби в управлението на тази малка страна, въпреки манипулираните им избори и наличието на зависими и корумпирани политици в управлението (дали ви е познато), местните тук успяват да направят от смотаната си иначе столица много прилично и привлекателно място.

Към лятото на 2024 словашката столица в широкия си център прилича на строителна площадка, нещо което може да се види само в икономики, в които се инвестира. И се инвестира не само от офшорки (разбирай скрити местни дерибеи от ДС и всякакви прикрити бивши ченгета и техните наследници), ами от нормални международни инвеститори, контролирани за получаването на балансирана и съвременна, но красива градска архитектура.

И понеже говоря за автогара, въпреки че и за гара мога, може ли да ми кажете дали да взема софийската, старозагорската, „смолянската“ или септемврийската гара за сравнение, че е обновена, поддържана или ремонтирана, че да прилича на която и да е в западно-европейска държава? Няма нито една в България. И ако преди 7-8 години бих казал, че сме смотани, сега бих добавил, че и не искаме да излезем от това състояние, колкото и да ходим „на Гърция“, колкото и да ходим в цяла Западна Европа. Не, не искаме. Искаме си нашата си „гола вода и кал по гърбо“, искаме да се вайкаме и оплакваме, но не и да вземем да си направим нормално и добро управление на градовете, територията и държавата, да ни е приятно, обслужено, функционално и уютно.

Някой веднага ще възрази, ама ти не виждаш летището. Виждам, всичко виждам. Летището е в този си вид (вкл. разкопките за допълнителна инфраструктура) от няма половин година и то заради едни подарени пари от концесионни такси и то в закон гласуван от народното събрание (към половин милиард, ако не ме лъже паметта, валутата си я изберете, все едно) от властта на тиквата към концесионерите на летището, които за да им ги подарят, са платили едни яки 20-30% предварително. Та колко да излезе един ремонт на единствената зала в единствения ни терминал или свестен паркинг? Ами смешни пари са спрямо откраднатото.

Хората в Братислава са позиционирали самата автогара под земята, където се пристига и се тръгва – сектори като навсякъде, но светло, чисто, вентилирано, уредено и веднага влизаш в подземния етаж на мола, където те чакат 4 места за ядене, кафе, закуски и един Lidl, огромна тоалетна и разкошна чакалня (отворено пространство на закрито, темперирано и състоящо се от голям брой седалки за чакащи пътници). Всичко си има. Има обаче и едно нещо, дето обикновено е платено, по-трудно достъпно, понякога неработещо или липсващо (особено в БГ). Казва се Lounge – място за седене и почивка – официален превод (чакалнята е друго). Въпросното място на братиславската автогара работи от 7 до 19, достатъчно, за да си прекараш добре, ако не искаш да харчиш пари. Само трябва да покажеш билет за някоя от компаниите, които оперират там, а те извън Slovak Lines са още три, вкл. Flix Bus. Веднага ти съобщават, че имаш за престоя си безплатно кафе и безалкохолно, но най-вече си рекламират безалкохолната бира Birell, четири вида, страхотна е. Навън е 35-40^оС, но ти си на 23-25 с кафе и безалкохолно, интернет и някакви хора, разбира се, но с персонал, който говори английски. Безценно.

На много места по света има такива места, но са платени, защото надграждат към обикновената чакалня с много по-добри условия и услуги. Може ли да попитам къде ми е лонджа на централна автогара София или автогара „Родопи“ в Пловдив?

Извън замъците, дворците, стария център, ресторантите, река Дунав, бирата и виното Братислава е една мъничка столица на една много малка държава, която преди 30 години се разедини от Чехия и започна своя нов живот. Сега може да се види, че от политическа гледна точка да си Чехословакия (обединен с Чехия и Моравия) е далеч по-приемливо, привлекателно и безопасно, дори да си приел еврото преди десет години, но в историята няма „ако“.

Стигаме и до приликите или дотам, където градските хора все още не са успели да се откъснат от съветското си 45-годишно наследство (пардон, 80-годишно). Всичко, което можете да видите в БГ, ще видите и тук, толкова силна е приликата между двата бивши съветски сателита. Мъжете гледат лошо, най-много да изглеждат сериозно, но се усмихват само когато се напият, а те се напиват и стават весели, до войнствени, особено в трамвая, където викат и заемат по няколко седалки, а останалите пътници просто се отдръпват, докато не изчезне опасността. Улиците им – Байкалска, Българска, Тбилиска, Азовска, какво да кажеш? Не видях Тихоокеанска, Брюкселска или Малтийска. Табели с имена на улици има повече отколкото в България, но все пак липси и чудене има в изобилие. И тук горните етажи на старите сгради са умело превърнати в разкошни балкони със зеленина и пентхауси, за да напомнят, че естетиката е част от живота.

И няма не-санирани, неизолирани или не-обновени стари сгради и блокове поне в центъра и широкия център. Не вярвам да не са крали, но явно стандартите им за крадене са били по-немски, отколкото балкански. Улиците са направени, няма дупки и „загъзени“ места. Тротоарите са асфалтови и гладки с маркировка за слепи хора. И майките могат да бутат количките с децата си без усилие и постоянна борба с релефа. Дори и да има кръпки или видими следи от ремонти и разкопавания, всичко е направено и няма изоставени места. Улиците са маркирани, указателни табели за посоки и населени места има в изобилие и на всяко кръстовище, без изключение. Изобщо, темата с отабеляването не стои. Паркирането е по-скоро по германски, отколкото както си искам, но и самите регули (павираната част), маркировка са направени и поддържани безупречно, както и подходящо с релефа, за да е лесно.

В градската среда съжителстват старите кофи за боклук – наследство от социализма – вече модерни по цветове и по много като количество и тези, които поставят в новите сгради и в съгласие с новите тенденции – вградени в земята и вписващи се в архитектурната среда. Въпреки наследството на комунизма, сякаш бавно и с поколенията и тук се отърват от него и се стремят да бъдат „бяла държава“. И да не си помислите, че т.нар. гаражи (П-образен панел) са българско изобретение? Не, пълен соц. – резултат от неизяснената собственост между гражданите като частни лица и общината и тарикатлъка, че ползваш безплатно общинска земя. Иначе кой идиот би поставил в двора си, ако е негов, такъв панел?! И да не си помислите, че няма грозни графити или места, които се опазват посредством грозни решетки. Има и явно това много трудно се изкоренява, но потребността от естетика е по-скоро видима, отколкото приета насила.

Общественият транспорт е съчетание на опит за съвременно управление и съветско наследство – само автобуси и тролеи, но много и на често. Има около 20 нощни линии, които са на един час, но прибират от всички околни села и опасват почти всички райони на града и особено центъра. Виреят всички системи на закупуване на билети – от автомат на спирката (само с монети), през валидатори в транспортните средства за карти и билети, апарати за закупуване на билети с монети, банкноти или карти до най-съвременни машини за директно плащане с каквато и да е кредитна карта. Пътуванията се отчитат на 30, 60, 90 и повече минути. Контрольори не видях, но най-вероятно има. Качваш се, пътуваш, слизаш. Да е жив и здрав Google Maps, че убеждава градските управи навсякъде да споделят кода на транспортните си системи и така да бъдат достъпни до всички. (София е съвременна с плащането на билети от горе долу 3 години, но и тя продължава борбите за обединяването на всички видове карти и пътувания, а кода си започна да споделя с Google Maps някъде около 2018. Огромен напредък!) В града няма Uber, но има Bolt, който най-вероятно си съжителства с някои местни таксиджийски платформи, но поне е интернешънъл. В БГ и това не можа да стане. (Кой си ти, че да ми казваш?)

Обслужването навсякъде е от типа „толкова си можем“ и някъде са даже грубовати, а английски знаят само част от младите работещи. Другите млади, които говорят само местен работят камериерки, работници в ресторант и най-ниска обслужваща работа без контакт с клиенти. За средната и високата възраст няма да говоря. Чужденци има – дръпнати и леко мургави – те знаят малко повече английски, отколкото словашки, но малко. Явно словашките управници заедно с бизнеса са намерили формулата да не гонят дошлите да работят за малко повече от купа ориз или порция пиле всеки ден. (Да не прекаляваме, пилето не е животинска храна, а съвременен технологичен продукт за бързо готвене.) По мое скромно мнение българските управници ще намерят стимулите да задържат работна ръка дошла отвън след около 2-3 поколения. Това ни отрежда по-бавно развитие, но какво пък, явно то се харесва.  

Има Tesco в Братислава и теското им е по-лошо от лидъла, поне експресните формати на тези вериги. Това не зная защо е така, но не ходете в теското, по-зле е от селско CBA в БГ. Между другото във всички молове има нотариус. Или има ежедневни масови сделки, които се нуждаят от нотариус, или яко купуват и продават имоти и коли, не виждам защо иначе. В моловете присъстват съвременните еко, био и всякаквите там нови формати, при това съчетани с кухня и места за прекарване на времето. (Да живеят създателите на този формат с пазаруване, интернет и прекарване на времето!)

Езиците са много близки по между си по звучене не толкова, колкото когато видиш нещата написани. Т.е. всичко им се разбира – zalozna, odhody, notar, jazero, ulica, literature, podchod, Zeleznicne museum, Zlatie piesky, Medzinarodna cakaren. Ако се говори бавно и се познават подобните падежни форми от сръбския се разбира около 2/3 от съдържанието – коза, овца, кърчма…

До десет години Братислава ще стане топ европейска туристическа дестинация и успешно ще се съчетава с Виена. (Само да се отърве от съветските съветници – навлеци.) Не че няма летище, но кой лети до там, а между международното летище на Виена и Братислава има разкошна магистрала, която за около 40 мин. свързва двата града. И Шенген помага – преминава се през стар граничен пункт, който вече само ограничава скоростта до 40 км/ч, както и служи на австрийските гранични полицаи да правят внезапни проверки за бежанци, но и това ще отпадне с времето. Това, което липсва е скоростен железен път, който би вземал разстоянието от центъра на Виена (или летището) до центъра на Братислава за 20 мин. Така ще се създаде (ако вече не съществува) единен пазар на двата града, който ще позволи на двете общности да работят където си искат, да живеят където си искат и да харчат парите си където си искат. Въпрос на политическо решение, инвеститори ще се намерят. (Само в Словакия да се отърват от съветските съветници – навлеци. Не че Виена не е по някакъв малко по-скрит начин налазена от същите съветници, но сякаш удържа основните принципи и ценности на обществото.)

Приятно прекарване в Братислава!