Странна работа! Никой досега, струва ми се, не е писал по тази тема. В света разбира се, че къде другаде! Така де, я си харесайте, изберете си и си купете по интернет прясна марулка, връзка зелен лук, няколко стръка див чесън и репички за една прекрасна и свежа пролетна салата. А сега, сериозно.

Софийските пазари за пресни плодове и зеленчуци или казано по народному зеленчукови пазари са си останали изключително странни места.Сигурно си мислите, че знаете всичко за тях, защото всичко там е изложено на показ, т.е. няма лъжа, няма измама. А може би смятате, че понеже по наименование и по същност тези места са пазарни, то и нещата там са пазарни.Две съвременни илюзии!

На болшинстовото софийски зеленчукови пазари стоките са изложени така, че да може да се пипат или опитват. Я се пробвайте, обаче, да попипате праскови или домати, да поразровите кайсии или сливи или не дай си боже да опитате зърно-две грозде. Ще ви изядат с парцалите. Ще чуете неща от сорта, че стоката не е за пипане, че ще смачкате еди какво си, а те после какво щяли да го правят. А-а-а!Да се внимава!

Та, попипвате си вие тук, там. Най-дружелюбната реплика в този случай е „Колко ще искате?” Явно е,че заучените реплики от времената, когато хората масово правеха зимнина,ръководят съзнанието на търговците за желано клиентоориентирано поведение и днес. „Николко” – още не съм решил дали да купувам от това, не съм решил от кого да купувам, а въпросът „колко“ е трети в поредицата. Тук има шмекерлък. Като те питат колко, белким бързо вземете решение под натиск, и готово. На някои хора им е неудобно да отказват и се огъват. Какво толкова? За малко пари става въпрос. Да, ама това отблъсква!

На болшинството зеленчукови пазари в София е възможно (случва се) да си харесате някакъв плод или зеленчук и съвсем спонтанно, като един истински желан клиент да почнете да вземате плодовете или зеленчуците, които сте си избрали, в ръце с истинската надежда да заплатите веднага след това обявената за тях цена. Огромна и непростима грешка. Първо, не се прави така, второ, „стоката не е по избор” и трето, харесали сте си от продуктите за гледане (от външната страна), а не от тези за продаване (от вътрешната страна, която не виждате).

На почти всички зеленчукови пазари в София не съществува свободен пазар в истинския смисъл на думата, защото условията на така позната ви елементарна сделка не са свободни.Какво се случва в действителност? Вземате решение да купите нещо. Дори се съгласявате това нещо да не е точно това, което сте харесали, а приблизително, т.е. онова,което ви сложат в торбичката. Изобщо не коментирам дали везните са точни и дали грамажът на онова, което купувате, е толкова или не. Вземате и тръгвате.

Ако решите да погледнете в торбичката си, ще видите, че между желаните екземпляри сте си купили и недотам добри такива (в огромния преобладаващ брой сделки), т.е. ако сами си ги избирате, никога не бихте ги сложили в торбичката си. Правите няколко крачки назад, възразявате, искате да ви сменят каквото искате. Оттук нататък има два сценария. Първият е да се съгласят да ги сменят и вие си тръгвате с победа, но остава кисел вкус и едно наум. Ако мине… Е, не мина! Вторият сценарий е да ви откажат смяна. „За толкова пари – толкова!” Безочливо. „Ако не ги искате, дайте си ми торбичката, ще ви върна парите” Арогантно. „Вие какво искате, аз купувам наред и така ви продавам.” Оправдателно. Изберете си продължение!

Всъщност, какво ни предлага масовият софийски зеленчуков пазар? Български (надяваме се) плодове и зеленчуци, рядко сортирани по критерии различни от вид и големина. Продуктите са изложени по изключително неудобен за клиентите начин. Цялостният асортимент на един пазар задоволява желанията на клиентите, но големият брой различни търговци и съответните им начини на продаване правят цялостното пазаруване там изпитание,а не удоволствие. Опаковката е полимерна торбичка преимуществено в черен цвят. Сетете се защо! Генерално, липсва традиционния за пазарите от този тип пазарлък, той е оставен за борсата, каквото и да означава тази дума. Доставка до колата или до където и да било, е немислима. В студените дни търговците пият ракия, която се и продава, както и мезето ѝ – наложена осолена сланина. Има някакъв чар в това…

Нека сега погледнем какво е измислил вездесъщият пазр, за да уравновеси тази силно наклонена в полза на търговците везна? Ще се учудите на равновесието. Ето три съществуващи решения.

В супермаркетите пресните плодове и зеленчуци са от всички възможни държави по света (най-вече от околните и ЕС,разбира се) и са на цени винаги малко по-високи от цените на зеленчуковия пазар.За сметка на това там никой не се заяжда с вас дали пипате или не, дали опитвате или не, дали избирате или не. Везната е точна и нямате съмнение в това. Най-сериозните възражения на клиентите в супермаркетите са за липса на достатъчно български плодове и зеленчуци и за това, че ако екземплярите от даден артикул вече не стават за купуване, те си остават изложени в ужасния им вид до края на деня, а пресни може да се очакват едва на следващия ден.

Второто решение, което адамсмитовият пазар е сътворил, е феномена на малките магазинчета за пресни плодове и зеленчуци. През последните няколко години броят им е нарастнал неимоверно. Огледайте се там, където живеете или работите! Ако има нещо, в което масово да са се превърнали кварталните бакалии след инвазията на големите вериги по кварталите и в центъра чрез малките си формати от 2009 година насам,това са малките зеленчукови магазини. При тях се съчетават гъвкавостта на пазарните сергиджии с асортимента на супермаркетите и свободата на необезпокоявания избор. Цената е още по-висока от тази в супермаркета, но и предлагането е впечатляващо. За много от артикулите има втора, че и трета точка на продажба на малката площ вътре и отпред, а клиентите очакват в тези магазини да е по-скъпо и това е приемливо за тях.Торбичките – с покана да започнеш да си избираш – са навсякъде. Усмивката и поздравът на продавачите са задължителни. Остава само да пожелаят да запомнят и консултират клиентите си, за да започнат да ги превръщат в лоялни такива, защото и най-вероятно, следващият етап от развитието на тези магазини е случването на конкуренцията помежду им.

Третото решение. Колкото и да е странно, съществуващите зеленчукови пазари раждат по някоя идея, която си остава или бяла лястовица, или търговецът не вирее и изчезва. Например,търговец обявява две цени на една и съща щайга – по-високата е, ако желаете да си избирате. Въпросната по-висока цена е приблизително същата като в супермаркета или в малките зеленчукови магазинчета. Ще се изненадате, ама се случва (рядко, разбира се) да се загледате в някоя стока и търговецът да ви подаде я купата от кантара, я торбичка – „Изберете си! :-)”

Цените на стоките са толкова ниски, търговците са толкова изнурени и непредлагащи никакво обслужване,продуктите са толкова пренасяни и намокряни и в резултат – неприличащи на нищо,че всички софийски зеленчукови пазари просто плачат да се появи някой свежар и да им покаже как може да се продава по-скъпо, абсолютно всичко изложено и по много, с постоянно отлично обслужване и с консултация и фокус към всеки клиент. Отлична възможност за хиляди хора в България. Хайде сега иди кажи, че в съвременния свят нямало възможности или всички били в интернет или във високите технологии.

Който се съмнява, че има нужда или смисъл от това, нека се поразходи из зеленчуковите пазари на всички български градове извън София, че и из Близкия Изток, Азия или САЩ. Ако ли пък има други, които се питат дали е възможно нещо по-добро в предлагането и обслужването на зеленчуков пазар,нека започнат с историята на героя на Джефри Арчър в романа му „Търговецът”.