Една съветска власт в ЕС

Българската власт непрестанно, с особено усърдие и задължително напук прави неща, които буквално взривяват и без друго несигурното общество. И всичко е в името на това да се пречи на нормалното, да се показва кой разпределя порциите и да се държи обществото разделено. Не на две, а разделено по десетки линии. Ковид кризата предостави нови области за изява и достигане на немислими нива на цинизъм,  наглост, безочие, безчовечност…

Да надникнем само на няколко места. Изобщо не става дума за изсичането на горите, застрояването на плажовете, изчезването на водите, Росенец или повсеместното НЕ прилагане или избирателно прилагане на законите в държавата – проблеми и кризи от висш държавен мащаб, каквито само една тоталитарна (съветска) власт може да роди.

Съветската власт е доста „по-развита“ тоталитарна власт. Тя не просто контролира хората, тя изисква от тях да действат така, че да издевателстват върху другите, да ги унищожават, да ги спъват, да им правят напук, да ги мачкат. Единствената цел на това е поддържането на постоянно напрежение и безпокойство у значителна част от населението, моделиране на поведение на подчиненост и мрачна предопределеност.

Която и да е властова позиция в държавата поражда определени възможности и облаги. Една от най-страшните възможности е бизнеси и хора да зависят от нечие безнаказано благоволение, подпис или разрешение. И когато това е повсеместно – от най-горе до най-долу – и е подкрепено по фланговете и в тила от институциите бухалки, имаме налице една тиха, но в същото време ефективна война, от която единствено се умира (или се бяга). Победителите са временни (всеки власт имащ и право имащ от пазвантина до най-високо). Те са тарикати, но не са особено умни.

Тази съветска власт в рамките на ЕС не може да спре хората да бягат, но може да направи останалите на територията сами да си говорят как стана така…

Лесно. От десет месеца частният бизнес е блокиран. Неговите данъци пълнят хазната, от която се плащат заплатите и разходите на цялата публична сфера. Работят на пълни обороти естествените за тази криза сектори като фармация, здравни услуги, опаковки, куриери, ИТ, супермаркети, земеделие и животновъдство. Държавните поръчки, вкл. строителството на пътища и всякакви покупки на коли, оборудване и материали са бизнес, чиято приходна част идва от бюджета, който се захранва от данъците на оня, спрелия бизнес и европейските фондове. Това е.

От цялата палитра индустрии е останала 1/3 да пълни същата хазна, която е пълнена преди година от 3/3. Десет месеца бизнесът не плаща заплати или драстично е намалил разходите си. Десет месеца целият публичен сектор си взема заплатите. За него нищо не се е променило. Нищо че работи хоум офис или работи с интензитета на мъждукаща крушка на железничарско фенерче.

Нека припомним, че държавата е схема[1] и почти никой не работи онова, за което е образован или доказано може да прави, а онова, което шефът му му каже. И всички са съгласни да работят за смешни пари, защото чакат шефът да даде схема. Шефът на шефа също чака схема и т.н. Върхът на цинизма е повсеместното раздаване на бонуси в държавни, общински и изобщо публични институции.

През последните години около 80-90% от хората в България работят на заплати. Дали има разделение между тези дето не са спирали да вземат заплати и онези, които вече почти година не са вземали нищо повече от помощи за безработни или някакви социални? Дали няма вече „естествен“ стремеж на хората да се натискат да работят в държавната администрация или на някоя кротка службица за комат хляб и склонена главица? Дали примиреността и покорството вече не взимат връх над предприемчивостта и желанието за просперитет?

Какъв просперитет, когато всеки надигнал глава бизнес бива атакуван да става съдружник с хора около властта? Дали през осем джуджета или чрез някоя „снежанка“ (дето лесно преодолява прегради), няма никакво значение. Частни дружества биват придобивани, а след това за няколко години – източвани и буквално изтърбушвани (ликвидирани) от „опитни“ главорези, които се занимават само с такива схеми, докато „придобитите“ работят като сизифовци и накрая разберат какво става.

Тази съветска власт остави земята ни и построеното върху нея в пълна разруха и безстопанственост, с разбита собственост, без всякаква приемственост.

Само пример. Най-развитият транспорт в Западна Европа (между другото и в Япония, и Китай) е железопътният. Големите градове са опасани от бързи, разнообразни и безопасни влакове от всякакъв тип (трамваите също са вид влакове). Всички ахкат и охкат, когато разказват как са пътували еди къде си, колко бързо и готино било (е, скъпо, ама…). Даже преди кризата нискотарифните авиокомпании бяха налазили топ маршрутите на влаковете до три часа и бяха започнали да превземат този пазар от жп компаниите. Конкуренция.

Хайде пътувайте, моля, 7 часа до Бургас и 9 часа до Варна. Не гледайте разписанията, не се спазват, никога не са се спазвали. Вагоните са от 1980 година и са с купета, където или ще се издушите или ще замръзнете. Седалките са лекедисани от употреба. Прозорците не се отварят. Защо трябва да се отварят?

Гледката от прозореца на влака е трагична, по цялото протежение на който и да е маршрут. Речник не ми достига да я опиша. Не тази на заснежените върхове или разораните ниви, не тази на красивата ни природа и реки. А тази около жп линията – бунища, изоставени сгради, оглозгани къщи, разрушени постройки до ниво на отделни стени, пълна нищета. Имаш чувството, че пътуваш в страна непосредствено след война. Това е днес – 2020 г.

Унищожиха се напълно, съществуващите в големите и малките градове жп линии, които някога са били построени за товарни или военни цели. Ами, съхрани ги, направи ги „кръвоносна мрежа“ за местните. Не може, съветската власт такива работи не прави, тя унищожава връзките между фирмите и хората в общностите. („Ако в едно село има два кладенеца, единият да се взриви.“ – из директива от 30-те на ХХ век в Съветския съюз. Населението трябва да е в пълно подчинение на този, който контролира единствения кладенец. Просто е.)

(Да припомня ли и напълно разрушената царска гара в Казичене – обект с историческа стойност, национална гордост и потенциален страхотен туристически обект с възможност за кратко пътуване, цялостно преживяване, споделяне… Благодарим! Няма нужда! На тази географска ширина сме по-тарикати от швейцарците и гърците! Искаме си го така – разрушено.)

Пари ли няма? Пари има постоянно и за всичко – стотици милиони за всеки, който поиска и си подложи дупето, три милиарда кражба за тръби, два милиарда кражба за саниране… Примерите са безкрайни. Но за определени стратегически важни неща – няма. Пари ли няма да се забранят старите автомобили над 10 години и да се премират с 5 хил. лв. покупките на нови возила (колкото обикновено отделя средният перничанин за един издухал голф), а на електрически – с 10 хил. лв.? Пари ли няма да се подсигурят програми за работа в земеделието или оземляване на хората закрепостени от дървената мафия? Пари ли няма да се изведат от експлоатация ТЕЦ-овете и да се направят програми за тези хора в земеделието и да им се осигури достоен поминък, а техните деца и те самите да дишат чист въздух?

Пари ли няма да се осигурят заплати на медицинските работници в държавните и общински болници и да останат в БГ? Не, за тях – няма, за да може да насъскаме хората едни срещу други във всички болници по цялата страна, но правителствена болница ще обслужва само депутати, министри и правоимащи. Там здравни работници има в изобилие. Да позная ли какви са заплатите там? Не искам да бъда циничен, но да сте чули за отишъл си от ковид политик на власт, депутат, министър или друго подобно безгръбначно? Няма да чуете, пазят ги по трима медицински работници на калпак.

Българската съветска власт има 1 млрд. за държавна водна компания. И още 1 мрлд. за държавни бензиностанции…

Толкова сме смотани, че сме позволили на шайка съветска власт да ни управлява и да ни докара до разруха, замърсяване, тотално опростачване, отвращение на хората от собствената си държава и бягство по целия свят само да не са тук. Цената на оцеляването в мъртвата хватка на една съветска власт винаги е смъртоносна! (Справка – всички държави от бившия СССР, които в момента се водят независими държави. Е, не са независими и ги вижте докъде са се докарали.)

Колкото и статии и книги да се напишат за тази съветска власт, докато сами не я изринем, няма да стъпим на здраво, защото където и да копнем, „леко само да поразчоплите боята“[2] и отдолу лъсва схема, ченге, детето на старо ченге, стар партиен другар, децата и внуците на стар партиен другар, агент на това или онова главно, снахата или любовницата на агента от това или онова главно… И постоянно изплуват, излизат, появяват се, все нови и всичките гнили…

Че да стигнем най-накрая поне до началото на края на „сивата приказка, която ни остави накрая на света“[3], където сме и до днес…

---

[1] Препратка към статията „Държаватае схема – първа част“ от 13.07.2014 в Kalin Buradzhiev’s Blog: http://buradzhiev.blogspot.com/2014/07/blog-post.html.

[2] Цитирам Димитър Коцев-Шошо в интервю за „Панорама“ от 08.10.2020г. Виж цялото интервю тук: https://bnt.bg/news/rezhisyorat-dimitar-kocev-shosho-moral-e-politicite-da-garantirat-chestni-pravila-za-vsichki-v274114-283946news.html.

[3] От текста на песента „Вдигни очи“ на Валди Тотев от началото на 90-те на ХХ век.