Един класически хейт (част 2)

Обслужването при организиране на събития (по-известни като ивенти) също е обслужване, че даже е малко по-сложно. Много от вас са ходили по разни публични лекции и презентции на известни и не дотам известни чужденци. Като гледам и тази българска индустрия като всичко след десети ноември в БГ открива тепърва топлата вода, учи се в движение и не признава правила.

Обслужването по време на събития, мероприятия или изложения по света е сърцевината, светая светих за организаторите, защото цените на билетите или пропуските за достъп по правило са доста солени. При положение, че си убедил някого да дойде и да плати няколко стотин лева, ще трябва да му предложиш отличен сървис. Да видим.

На 29 април т.г. в Интер Експо Център (ИЕЦ) организацията Web & Events организира еднодневна презентация на англичанина Анди Престън, безспорно качествена фигура в съвременния консултинг на тема продаване. Платили сме още в края на миналата година – браво на организаторите.

Отивате в ИЕЦ и виждате мила родна картинка – километър паркинг със стотици празни паркоместа от двете страни на улицата пред ИЕЦ стоят празни и с опъната сигнална лента пред тях. Няма табели, няма обяснения. Все едно сте в американски филм и чакате да дойде Брус Уилис, а дотогава никой няма право да прави нищо в периметър от половин миля.

Няма да пропусна два факта, които допълват пейзажа. Първият. Да речем, че лентата е поставена съгласно някакви правила, дето простите хора не ги знаят, но някой се грижи. Великолепно! Въпреки лентата имаше два паркирани автомобила зад нея – някой ви държи лентата и вие минавате с колата си под нея, а после този някой я пуска. В БГ винаги има хора, които се чувстват длъжни да поддържат впечатлението, че са над правилата и са безнаказани. Заменете думата правила със закони и получавате действителността.

Вторият факт е свързан с европейската норма, че каквото и да правите, трябва да осигурите достъп на хората в неравностойно положение. Още през 2004 г. Б.Б. започна да боядисва в синьо паркоместата за инвалиди в синята зона и за десет години бяха направени доста неща за тези хора.

(Друг е въпросът, че куцо, кьораво и сакато особено с високопроходими автомобили и с откровено последни модели германски возила паркират, когато си искат на инвалидните места в молове, на улици и други места, където са нарисувани. Защото тези места са най-близко до входовете, а богатите и красивите, понеже страдат от инвалидност, не могат да паркират на други места. И снимки за това има в мрежата хиляди. Преди да се промени това обаче, трябва манталитетът за нарушаването на закона и безнаказаността да се попроменят малко.)

Този път, управата на ИЕЦ се беше престарала и беше блокирала единствените две места за инвалиди пред ИЕЦ. Причината за цялата тази суматоха с паркинга (разбрахме малко по-късно) беше, че вечерта КРИБ щял да провежда първия си пролетен бал. Щяли да присъстват ББ, ЙФ и 400 бизнесмени начело с Домусчиев. Ами защо да не избием българския народ в околностите на събитието, за да отцепим района?! Догодина ще взема да отида в Давос да видя паркоместата около хотела, където е отседнал примерно Уорън Бъфет, ако въобще се донесе до там.

Чудиш се къде да паркираш, започваш да се ядосваш, че не си взел метрото, но като имаш да правиш още пет неща сутринта преди събитието, не ползваш метрото, а отиваш с колата и ги свършваш. Накрая паркираш незаконно в локалното платно на „Цариградско шосе“ и се надяваш, че като една от много то паркирали в нарушение коли, няма да вдигнат точно твоята. Демек, на тръни си цял ден.

Отиваш бесен на регистрацията на събитието, където питаш „абе, къде се паркира тука в крайна сметка?“. А там на съседна маса собственикът на великия организатор с огромна гордост и с учудено вдигнати много нагоре вежди заявява: „Ние не сме ви обещавали паркинг!“ „Да, така е. А предупредил ли си ни да се пазим от теб?“

Не става въпрос дали са ми обещавали паркинг, а за това, че не са ме информирали за този потенциален проблем, а той е голям. По този начин организаторът си осигурява пристигането на един (или много) недоволен клиент за цял ден, че и отгоре.

Някакви девойчета обясняват в миманса, че останалите [законни] места за паркиране били подземният паркинг на метрото срещу левче на час (благодаря, още 8 лева днес) и открития паркинг на магазин Метро от другата страна на „Цариградско шосе“ (привидно нелоша алтернатива, но много далече и без яснота дали и там не се плаща след втория час престой – по 3 лева на час, примерно).

Супер! Ако това са били алтернативите, напишете ни ги в имейла с пропуска и готово, ние ще се оправим, щото знаем. Можете да пишете къде ни препоръчвате да обядваме – в двата скъпи панаирни ресторанта, но не можете да ни драснете два реда за паркинга. Дотук обслужването во главе със собственика беше на ниво под абсцисната ос.

Влизаш в залата. Налице е безупречна организация по раздаване на слушалките за превод и то само срещу името от пропуска. Без лични карти, без десет лева. След малко излиза човекът и почва. Монтирали организаторите един екран като на концерт, ама с друга цел – да показват въпроси зададени от залата на него, та и лекторът, и залата да ги виждат. (Става през интернет.)

Човекът говори, ама на този екран се излъчват реклами за следващи събития и реклами на спонсорите. Е, що за подкрепа е тази? Кое да гледаш по-напред, мача ли или рекламите на свтлинното табло? Към края на първа част се оправиха. Мога само да предполагам, че девойчето дето е отговаряло за тази работа е било на два дни или е била стажантка.

Обявиха някакъв интернет, но за цял ден не можах да изтегля нито едно съобщение в Outlook-а. Предполагам, че по-евтин доставчик, хъб или рутер не е имало. Същото се оказа и с преводачите на симултанния превод. Ето думите, които запомних, които не преводачите не можаха да преведат в ефир, а ги съобщаваха на английски или по странен англо-български начин:

Convert (последвателното превръщане на контакта в потенциален клиент, после в нов клиент и т.н.), location, prospect (потенциален клиент), rapport (изграждане на разбирателство), relevant (съответен), pitch (тук направо бяха съсипани, защото думата наистина означава сложно нещо – да убеждаваш някого като даваш аргументи и като демонстрираш за доказателство).

Ще превеждаш в ефир терминология на тема продаване, търговия. преговори. Не можеш да каниш дежурните преводачи или най-евтините, или тези които днес са свободни.

За малко да забравя. Организаторът дотолкова се е вторачил в разходната си част (и е дал на уволнение обслужването си точно на тези, които му плащат), че е направил стойка, на която участниците да връщат баджовете си преди да си тръгнат. „След събитието, моля, върнете баджовете си. Благодарим ви!“ лъжливо под мотото на „RECYCLE”. Много дребнаво, струва левче бройката и кой знае потта от колко вратове са събрали сините ленти на баджовете при този подход. Не видях етикет да са изпрани или третирани с цел хигиена.

За да се промени нещо в БГ, не може да се мълчи. Иначе излиза, че обществото одобрява лошите практики. Последните 25 години доказаха, че не е достатъчно просто да смениш магазина или да не купуваш. Отличното обслужване не иска молитва, а мотика, за да може България да се издига в представите на собствените си граждани, а не да тъне омерзена, отправяйки постоянно поглед към Северна Гърция или терминал 2.

Снимки: личен архив, facebook и summit.traveldaily.cn.