Един класически хейт (част 1)

Ходили ли сте по разни обучения и мотивиращи говоренета на чужденци, които били известни тук, там и навсякъде[*]. Има добри, има и откровено слаби, но тук думата е за организирането на такива мероприятия.

Налага се да приемем факта, че и тази българска индустрия като всичко след десети ноември в БГ открива тепърва топлата вода, учи се в движение и не признава правила. Да не забравя – и се води от динамични екипи от млади и ентусиазирани професионалисти. Приликата с глупави ейчарски обяви в интернет не е случайна, иначе не излиза печалбата.

В последния ден на март т.г. в някаква зала в НДК гостуваше някой си Роберт Ролих, който бил приятел с Брайън Трейси и т.н. Организатор на събитието – Проджекта ООД (www.projecta.bg). Погрижили се хората, наели зала, разпратили мейлинг, събрали пари.

Изпращат ти на имейла пропуск (pdf), а в него грижливо описан адреса и начините за достигане до мястото – рейсове, метро и т.н., нещо повече, описали и като влезеш в НДК накъде да хванеш. В пропуска – едно голямо „ДА“ за заявено устройство за превод, а отдолу на листа направили нещо като приемо-предавателен протокол за него и задължителната заплаха, че при загубване или повреждане…

Отиваш там във времето за регистрация, за да установиш, че трябва да платиш 10 лева за слушалки, ако искаш да слушаш превод в ефир. Забележка: преводът в ефир е важен, ако си отишъл с намерението да си водиш записки, да се обогатиш, да научиш нови неща, а не само да слушаш и да си тренираш лисънинга на английски. Диалогът протича така:

– Това е пропускът ми. Едни слушалки. – Проверяват по списък.

– Десет лева.

– За какво? – питам аз.

– Ами, наем на слушалките. – опит за невинно обяснение.

– В пропускът ми никъде не пише, че ако искам слушалки, трябва да ви платя десет лева. Ако сега ви платя десет лева, при връщането на слушалките ще ми върнете ли парите? – питам в опит да разбера това депозит ли е или класически обир.

– Не, няма да ви ги върнем. – отговори девойчето и пробва за последно:

– Добре де, не можете ли да платите десет лева? – Ето тук маската падна и чаршафът, който покриваше „скулптурата“ се свлече бързо. Момичето го удари на молба. Ако платя – добре, ако не – здраве. Нямаше как, надигнах Алеко Константинов от гроба и си спомних героя, който платил бирата на бай Ганя на гарата. „Имал си бол пари – платил си я.“ – бе възкликнал бай Ганьо още в първа глава на еднименната книга.

– И милионер да съм, няма да ви платя десет лева, защото не сте обявили това предварително, – а момичето вече се озърташе за помощ, защото досега номерът явно беше минавал.  

И преди да ми дойде реда, и след това опашката си я биваше, та доста хора слушаха този диалог. Отбиха ме към някаква информационна маса, на която нямаше никой (това защо ли не ме учудва). Взех решение да не ползвам великите слушалки, но поне да вляза от първите и да си избера подходящо място.

Добре де, сметката не излиза. Изправи се пред тълпата и кажи – прецакаха ни, нямаме избор, благодарим ви, че платихте и дойдохте, налага се да платите още десет лева за слушалки. Поемаме ангажимент да направим еди какво си за вас през следващите три месеца, имаме имейлите ви, ще ви пишем. Каква щеше да бъде реакцията на тълпата?

Организаторите си мълчаха, както мълчат децата, когато направят беля. Нещо повече, те се правеха на ударени и караха възмутените от наглия опит за обир да отиват някъде, където няма никого. Добре, това ще им е за последно, но и още 500 души ще научат, няма как. Това е цената да не можеш да поемаш отговорност.

За обслужване можеше да става въпрос до ниво имейл комуникация. След това нещата бяха катастрофа. А лидерството в тази организация или поне в екипа на този проект беше на ниво държавна администрация.

Това много прилича на туроператорска история с тази разлика, че там можете да разчитате да бъдете компенсирани от задължителната застраховка на туроператора, докато такава за отговорността на ивент-организатор няма.

Следва продължение с по-гранде история…

Снимка: summit.traveldaily.cn

---

[*] Заемка от едноименната песен на Paul McCartney излязла в албума на The Beatles Revolver през  1966 г.