Добрите оферти винаги са при търговеца

Хората се бутат да ходят при производителя. В неговия аутлет. Какво купуват там? Каквото има. Обикновено не им трябва. Добрите оферти никога не са при производителя. Дори цената да изглежда добра. Старите колекции затова са стари, а новите – крясък.

Производителят има само един вид клиенти. Търговците. Кой друг? В общия случай производителят е масовик и познава навиците, исканията и изискванията на търговците. Виж производственият маркетинг може да твърди, че е напипал „тенденцията“, че създава категория, че нещо ще стане „мода“. На дизайнерите очите светят. Този път ще избият рибата.

Добрите оферти обаче, са при търговеца. Той познава крайните клиенти, потребителите много по-добре и знае как да опакова продукта с подходящ сървиз на добра цена (печалба има винаги).

Когато производителите бягат от веригите и техните задушаващи лапи, те правят собствени малки магазини, че и вериги. Някои дори успяват да направят франчайзингови модели. Обаче малцина са добри и най-много им куца маркетинговия микс, защото продават на клиенти, които не познават – преките потребители.

Производителите искат да станат търговци. Ще се наложи да учат. И то много. А гледам, че болшинството учи на собствен гръб – проба – грешка. Когато потребителите не плащат за нещо, то или не струва толкова, или никой няма нужда от него или изкушение да го купи.

С времето малките магазини ще се подобряват. Ще успяват да уцелват печелившия микс. И в това ще бъде продължаващото им очарование. И нашето – също – да вървим заедно с тях и да ги виждаме как израстват и създават имена, понятия и легенди. Да опитваме от новите неща, които създават и да се изкушаваме от добрите стари неща, с които са станали известни.

Ще има и провали, но то комай само големите провали се помнят. Малките са – всяко чудо за три дни.