Дивино 2022

В периода 11-13.11.2022 в ИЕЦ в София се проведе ежегодното изложение Дивино. Най-големият и единствен смислен български винен форум може да се гордее с изминатия до момента път. Това беше най-доброто Дивино провеждано някога. Организаторите бяха помислили за всеки един детайл, бяха на място почти навсякъде и то навреме, техни деца участваха на низово ниво в обслужването на посетителите. Така се прави. Браво!

За първи път залата беше добре проектирана за всички участници – щандове с вино, изложители на храни, кетеринг, магазин за вино. Имаше естетика в подреждането, имаше въздух и пространство. Местоположението беше съобразено с всички съпътстващи логистики – вътрешни събития, места за пушене, тоалетни, гардероби, рецепция, пространства между редовете, място за кашони, лед, други неща. Обслужващата компания с чашите беше направила втора точка, хлебчетата (не коментирам качеството им), водата, леда и съдовете за изливане за първи път не свършиха никъде или ако са свършили е било за минути.

Хората са направили приложение Divino.Taste. Никой в България досега не направи приложение. Нито оня с милионите в Пловдив, нито никой. Отворете приложението и вижте – Дивино са на път без уговорки, без подкрепа и без много фанфари да направят така дългоочакваното винено райониране на България. Осем района са направили, съвсем справедливо при това. Аз бих направил доста повече, но сякаш това е ролята на субрайонирането. Така е в света. Второ браво в една статия на Калин Бураджиев е мно-о-о-о-о-о-го сериозно попадение.

Третото браво е за винения сектор. Там има няколко сериозни новини, които променят разбиранията за българското винопроизводство и България на световната винена карта.

На първо място, броят и присъствието на малките винарни се е увеличило. Нямаше нито една винарна с некоректни вина или записала се за изложение с каквото там сме направили, няма значение. Всички изложители бяха наточени с малки но прекрасни колекции от 2-3 бели, 1-2 розета и 2-5 червени вина (и имаха визитки). Малките винарни (15-50 хил. бутилки годишно) отново са семейни инвестиции на забогатели в други браншове предприемачи, които (засега) като хоби започват да се занимават с това и най-вероятно ще искат след 20-30 години да продадат инвестицията си или да я завещаят на децата си. Тези проекти ще се роят колкото повече винената карта на България се подрежда и колкото повече успяваме да изпълним договорените преди 20 години квоти за лозови насаждения, т.е. докато има празни места с подходящ тероар. А такъв има все още в изобилие по южното поречие на река Струма и цялото Черноморие до 50 км навътре в сушата.

На второ място, за първа година се вижда масово, ама много масово предлагане на розета. Всеки показва 1-2. На някои места и двете са „уау“. По принцип розето беше недолюбвано вино в България, но докосването на нашего брата до другите пазари в света е довело до изкристализирането на предприемаческа мисъл в главата – правѝ бледи, леки, бонбонени, провансалски розета и ще прокопсаш. За около 10-12 години българските винари масово са се научили да правят розета, които са приятни за пиене и са продаваеми. Мастодонтите във винопроизводството произвеждат розета-шедьоври, но те винаги са го правели. Сега качествени розета правят почти всички. Въпреки че опитите да се правят „по-яки“ розета продължават, даже има и едно-две не лоши, като цяло предприемачът е надделял – докато правим експерименти с това или оно, поне да имаме едно продаваемо розе.

На трето място, не за първа година има винарни със совиньон блани, които къртят, но тази година не пих нито един кофти совиньон блан. Нито един. Почти всички винарни правят совиньон блан самостоятелно и в купажи. Поинтересувах се, най-вероятно биохимията помага сериозно на производителите с подходящи дрожди и други подобни съпътстващи, но явно успяват да уцелват и времето за беритба, и са овладели много добре целия процес, не оставят нещата на случайността. Това е начинът. В действителност в България винарни в различни райони успяват да направят совиньон блани, които стилово наподобяват или френските, или северо-италианските, или новозеландските, или имат някакъв собствен уникален стил, но като цяло – изключително представяне на совиньон бланите на това Дивино.

На четвърто място, на изложението присъстваха повече от десет винарни, които бяха направили прекрасни едносортови вина от димят. Така капризният български бял сорт беше намерил почитатели, които през последните пет години са работили върху този сорт и тези вина. Резултатът от тази прекрасна конкуренция е впечатляващ. Получили са се страхотни ниско-ароматни, с нежни тела и приятни киселини бели вина (като обща характеристика). Демек, получава се. И как не. Като те ошляпат на някой конкурс – къде са ти местните сортове и ти си отишъл с шардоне и пино гри… Изобщо местните сортове като мавруд, рубин, всички мелници, всички родни мискети, тамянка, димят и др. стават основна тема, когато една винарна иде някъде да се „изложи“.

На пето място, по-скоро като екзотика имаше две винарни, които представиха в купажи изключително редкия за мен сорт совиньон гри. Вероятно тук е мястото да отбележа колко много винарни представяха прекрасни бели вина от италианския сорт верментино, което не е новост, но бройката им беше новост, а виното – с прекрасни характеристики. Друга екзотика за България е присъствието на десертни вина. Хайде не половината, но там някъде бяха направили свое десертно вино на основа бели или червени сортове и го представяха сега през 2022. Имайте предвид, че едно десертно вино иска минимум 5 години, за да се получи нещо. Т.е. собствениците на винарни в БГ отдавна са осъзнали, че едно десертно вино е от полза за бранда, а не обратно. Добри новини.

В обобщение, Дивино 2022 показа един много по-бяло розов характер на индустрията, отколкото сме си мислили, а и наблюдавали през годините. В това няма нищо лошо, напротив. Общият извод е, че българските производители бавно и постепенно научават уроците на развитите винени държави, пишат успешно домашното си и резултатите въпреки инфлацията, кризата и други фактори са налице: масово присъствие на коректни хубави вина, които могат да се пият, масово успешно правене на продаваеми вина, леко преместване на интереса към белите и розетата и вдигане цялостното ниво на бранша, вкл. малките производители.

Следващото не е новина от Дивино 2022, но държа да го включа тук, защото новината стана известна по-малко от две седмици преди събитието. Три винарни са завоювали световно признание като български винени дестинации. И това са Вила Мелник, Драгомир и Мидалидаре. Проследете линка: https://divino.bg/Golyamo-svetovno-priznanie-za-tri-balgarski-izbi-kato-vineni-destinatzii. Тази година три, догодина шест и три ресторанта с Мишлен звезда!

Разбира се има и капка катран в кацата с мед. Българските производители продължават (винаги са го правели) да пресулфатират вината си (не се усеща при употреба, а на другия ден) и се надявам следващите десет години да стигнат това да се преодолее.

Положителните промени са толкова много, а три пъти браво си е направо за книга на рекордите. Наздраве!

И нещо весело за накрая. Всяко Дивино съдържа няколко майсторски класа. Тази година не правеше изключение. Единият от тях беше „Ренесансът на грузинската лозаро-винарска култура“ с лектор Мика Тарашвили. Ще запазя за себе си впечатленията от осем дегустирани грузински вина, научих доста и за тяхната винена карта, отдавна направена, не като нашата да я прави частният проект Дивино и да чака високомерните винари да я приемат, Разбира се и за проблемите им с Руzия. Моите уважения към посланичката, която лично бе дошла, и към хората които правят вино там, но в своите приказки, презентации и мераци грузинците са надминали братята от Северна Македония. Ако не знаете, грузинците сапървите винопроизводители в света и правят вино от 8000 реколти, измислили са всички видове съдове за правене на вино (приличат на съдовете на всички наоколо (Армения, Сирия, Иран, Азербайджан), но са измислени от грузинците и да не забравя – грузинците са измислили петия винен цвят кехлибара (Amber). Удобен повод да попрочетете малко за грузинската винена култура и днешният ви ден да не е загубен.

Снимки: Facebook/divino.bg, Facebook/Krassimira Kodukova, Facebook/Екатерина, Александрова Петрова, Facebook/Георги Георгиев.