Едно нещо струва толкова, колкото платят за него

или защо жизненият стандарт в България не се покачва

Ние българите пътуваме свободно (само с лични карти) из Европа вече над десет години. За тираджиите не обелвам и дума. Те пътуват вече 50 години от Холандия до Сирия. И когато един българин каже, че във Великобритания цените били по 4, а друг – че във Франция и Германия всичко било х 3, трети – че еди къде си е х 2, а някъде цените били същите като нашите, но в евро, какво си мислите? А какво гледа бай Ганьо? Най-видимите неща по пътя – цената на хотела, на бирата, кока колата, на вечерята в ресторанта, на литър гориво, на дъвки и бонбонки, на цигари, автобусни билети и др.

Много е евтино в България, факт. Но странна работа – това не води до изсипване на талази чужди бизнесмени. Гледам, че и туристическите потоци към България растат ежегодно (когато растат) с логичните едноцифрени проценти, а не с пъти. Пътища има, розовите ни домати са еко, държава има (въпреки че това не е много ясно), по магистралите не обират чужденци, природата е уникална, имаме 4 сезона и т.н. Привидно много добър продукт на много ниска цена би следвало да породи търсене, което поради ограничеността на ресурса, би предизвикало покачване на цената за ползване на продукта и т.н. Да, ама не! (Това си стана любимо клише!)

Четем, интересуваме се и разбираме, че това, за което говоря, се казва стандарт на живот. Съгласно различни методики той включва 10-20 критерия и там задължително на челно място е БВП или средния доход на глава от населението/домакинството. Човек би си помислил, че африканските държави, изнасящи петрол, злато и диаманти би трябвало да са с най-висок жизнен стандарт, ама не са. А може би арабските петролни територии привличат хората с високия си стандарт? Не, само американци и други подобни въоръжени инвеститори. Пък и нещо не ги виждаме в класациите.

Един друг пример. Преди 20 години Гърция спечели правото да организира и проведе олимпийски игри през 2004 година. Това е огромно количество хора, желаещи да правят много неща там през този период. След това на преден план излязоха еврофондовете. Отново същото. Работата е там, че за тези 20 години гръцката държава се опита (и донякъде успя) да повиши жизнения стандарт освен чрез „естествените” инвестиционни процеси и чрез голямо крадене на пари и преразпределянето им през държавния бюджет. Видяхме до каква катастрофална задлъжнялост доведе безконтролното присвояване на чужди пари, легализирано чрез бюджета и други закони.

Сега обикновените гърци не могат да разберат защо трябва да се побират в черга от 1000 евро?! Забележка: те могат и в 500, но ще трябва да пазаруват в Сандански, Гоце Делчев и Кърджали, което неминуемо ще вдигне цените (стандарта) в тези градове. Просто е! Всъщност, въпросните гърци само допреди 3-4 години си мислеха, че благоденствието наречено ЕС е вечно, щракаха с пръсти и се радваха на висока посещаемост на сериозно високи цени. Изтрезняването винаги е съпроводено с главоболие, а в случая – с приемане на болезнената истина за необозрим период на по-постно съществуване (каквото и да говорят политиците там).

Истината е, че резултантната оценка на глобалния потребител за една държава определя нивото на нейния жизнен стандарт. Тази оценка намира изражение в броя на хората, които искат да посетят определена държава или да работят с нейни поданици, или на нейна територия и да плащат там. Колкото и каквито и класации да се правят, хората пробват, плащат, отиват и безпощадно оценяват. Няма друга оценка. При глобални цени и пазари на ключови суровини и храни – петрол, газ, енергия, злато, зърно и т.н. защо има такива драстични разлики в стандартите в различни страни? Защото едно нещо струва толкова, колкото платят за него.

Сега си спомнете репортажите за напускащите България през последните две години англичани. Постоянно възхитените от даденостите ни мили, възпитани и дисциплинирани протестанти бягат у дома или на друго място в света, за да не загубят и малкото им останали парици. Да позная ли колко неща трябва да се променят в България, та глобалният потребител да желае силно да отиде, учи, работи и остане тук, както се случва с Германия, Холандия или Великобритания? Докато глобалната оценка на хората е добра за конкретни предпочитани държави – за учене, туризъм, живот, работа или инвестиране, тези държави ще имат висок стандарт, защото всички искат да ядат, спят, … и … там. В такъв случай ще плащат, колкото им поискат. Не че там не съществува конкуренция. Има я, при това в изобилие и е доста интелигентна при това, защото хляб има за всички, а битката е за мръвката на филията.

Докато целият свят иска да ходи в Швейцария, а не – швейцарците в България, разликата в стандартите ще бъде такава, каквато е. Гранде!  Има бели лястовици, забелязват се, но толкова. Ята още не се стягат за тук.

Снимка: http://intercashuk.com