В смисъл…

Или за откровено дразнещите и изтъркани фрази в речника на общуването ни днес

Няма такава напаст! Огледайте се! Всичко е гарнирано, украсено или пояснено с „в смисъл…”. Сякаш няма и не може да има ясно изразяване с български думи, на български език, без накрая да се завърши с едно висящо „в смисъл…”. Явно, в края на всяка мисъл или израз трябва да се плесне по едно „в смисъл…”.

С умиление си спомням хора (единици), които някога са ми говорили на „разбираш ли” или „нали”. Даже помня някои, помня лицата им. Струва ми се, че бяха доста по-малко хората, които говорят с помощта на паразитни фрази, за да подпират изразяването си. Има и друг ъгъл, от който да погледнем. Днес свободата на изразяване, възможността да говориш свободно носи в себе си множество двусмислия, колебания дали онова, което се казва, е това, което се разбира. И хората намират за нужно да си подложат патеричка, като изпляскат накрая на мисълта си „в смисъл” и да се пояснят допълнително.

Разбира се, в българския език съществуват и нормално се употребяват думи като тоест, сиреч или изрази като „в смисъл…”, „искам да кажа…”, които наистина служат за поясняване на тезата, мисълта, сложния изказ. Когато обаче в едно ежедневно плямпане на всеки три изречения като жалон стои по едно „в смисъл”, нещата са карикатурни. Някои хора са дотам „талантливи”, че успяват вместо пауза между две изречения да вмъкнат едно бързо „в смисъл”?!

Не мога да подмина вечните „така да се каже” и „как да кажа”, които просто печелят време на говорещия или му дават фалшива идентичност на добре изказващ се. Всъщност, прекомерната им употреба в диалог, презентация или интервю издават липсата на подготовка, нямане какво да се каже или просто беден речник. И това личи. Интересно е, че „нали” и „разбираш ли” – емблематични паразитни фрази – се срещат вече крайно рядко с досадната им употреба. Ето един пример. Във филма „Роки” (първия филм, без цифра) горкият герой на Силвестър Сталоун трябваше една вечер да сваля Ейдриън и в рамките на 3-4 минути филмово време употреби 20-30 пъти английския аналог на „нали” и „разбираш ли”. Беше много мил в ролята си на сваляч, чиито думи идват трудно.

Ще завърша с любими до болка фрази-шедьоври на продавачи, келнери и обслужващ персонал в България. Те не се характеризират толкова с постоянната си употреба, колкото с постоянството да не се заменят с по-подходящи, полезни или печеливши такива. Защото въпросът с мисленето в България е сериозен. Както и с мързела…

Започвам с „Мога ли да ви помогна?” Сякаш е видимо, когато отивам някъде, че съм в затруднено положение (изключвам истинските случаи, които са много редки) и единственото, за което съм се появил, е да ми помогнат от вратата. Ужасният въпрос води началото си от английския израз „Can I help you”, който – буквално преведен – си е за оплакване, както виждаме. Колкото по-рано тези хора се замислят с какво да го заместват в речта си при посрещане на клиенти, толкова повече доверие и пари ще спечелят. Нещата са прости – трябва да се подготвят предварително и да репетират работейки.

„Вие за к’во бехте?” е вторият ми избор. Въпросът е телепортиран директно от времената преди 10-ти ноември и илюстрира отношението на стоящите където и да е към всеки, който поиска нещо от тях. През социализма всякакви служители стояха на интересни места и материализираха мъничката власт, която тези места им даваха. Поради тази причина бяхме свидетели на този масово прилаган „продажбен подход”. Днес тази фраза може да се чуе рядко и предимно в държавната и общинската администрация, като употребата ѝ намалява.

„Кажете!” Моят безспорен фаворит! Няма време, възраст или уместност за тази заповедна форма. Имам чувството, че произлиза от Османската империя и произходът ѝ не може да бъде проследен. Употребата ѝ е съпроводена от еднократно залюляване на главата като махало отдолу нагоре или повдигане на брадичката и веждите. Няма значение къде се намирате. Липсата на цел, подготовка и мисъл винаги води който и да е обслужващ до лопатата „Кажете!”, с която ви удрят. И вие, естествено, трудно се съвземате от удара, а докато връщате съзнанието си на мястото му, вече сте казали каквото искат от вас.

С радост очаквам появата на нови паразитни и откровено безсмислени фрази в ролята им патерици за изразяване или подкрепа на изразяването. Една съвременна, но почти изчезнала например е „…заклевам се”. Сигурен съм, че има и ще има и други. Разчитам на тийновете. Те са фреш и криейтив.