Възходът на малките магазини се оказа самосбъдващо се пророчество

Т. нар. модерна търговия в супермаркетите е успяла да завземе онова потребление, което представлява съвременният насъщен. Всичко останало обаче, свързано с удоволствие, добре прекарано време, откриване на интересното, изобщо – преживяване, ще бъде предоставяно от малки формати. Съвременният формат за търговия на дребно е малък, индивидуален, бутиков, концептуален, емблема на малка общност, кокетен, предпочитан, интересен.

Осъзнаването, че малцина могат да станат големи в малка България, рефлектира в разбирането на много умни предприемачи у нас, че могат да развият уникална концепция около търговия на дребно в малък мащаб… но с концепция, с цели, с ясна целева група, със стандарти, с визия.

Нормалният български собственик е млад. Той е собственик най-много от четвърт век и така, както е и в живота, това е времето за себеутвърждаване и намиране на мястото под слънцето. За разлика отпреди пет години, когато малките магазини бяха като бисерчета в пясъка, днес примерите са десетки или може би стотици. И тенденцията е нагоре.

Сякаш всичко тръгна от няколко производителя на мляко, сирена и млечни деликатеси, които започнаха да отказват да продават боклуци заради изискването на веригите ниската цена да бъде единствен фактор.

Производители на хляб, закуски, бисквити и тестени изделия им писна да продават хляб Стара Загора и Добруджа на костуема стойнсот и развиха индивидуални концепции и умело се позиционират по ъгли и спирки, точно както във Франция или Белгия. Така де, уханието на прясно изпечен…

Месопреработватели откриват собствената си уникалност в древни и нови рецепти за всякакви саламчета и меса. Техни малки формати се роят по молове и оживени места, точно както в Каталуния или Италия.

Балканската гордост – скарата в съчетание с барбекю-опита от САЩ намират израз в концептуални фургони или каравани с паркинги. Вкусът, достъпността и изкушението правят опашки обедно време пред такива магазинчета. Един такъв формат разви дори успешна франчайз концепция. (Могло, значи!)

Винарни и изкушени от виното богати предприемачи създават различни формати на винени магазини и днес не се броят на пръсти, а са стотици. Неслучайно винената зона в Метро е облицована в дърво и прилича на малък винен магазин със сомелиер.

Предприемачи – почитатели на природната храна, био продуктите, разбиращи тенденцията младото поколение да предпочита такива сокове, чайове, сандвичи, печива и др. смело отваря магазинчета за такава храна с дребни удобства за хранене на място.

Форматите съчетаващи виното и мезетата – така популярни в Испания и Италия умело намират почитатели и в БГ. Те ще се множат най-бързо, защото произлизат както от ресторантьорите, така и от производителите на качаствени месни или млечни продукти за директна консумация.

Пробиват си място и места за качествено кафе и кафе-напитки. Гледам само чаените проекти трудно си пробиват път, но и за тях ще има място, може би не чак толкова голямо. Не липсват и чисто националистични малки формати (за руската и гръцката общност), така характерни за източното крайбрежие на САЩ и Брюксел (например).

Има и много опити свързани с нехранителни стоки и услуги, но да не забравяме, че тяхното място сякаш е повече в интернет – по-ефективно е. Уханна чашка кафе или прясно изпечена бисквита не можете да получите от екрана. От друга страна нарастващият брой на туристите както в София, така и по курортите предпочитат винаги малките формати.

Малките магазини могат да бъдат жизнена концепция за българския собственик. Но трябва амбиция, любопитство, търсене, пробване и да не се отказваш, когато поредният формат се провали. И никога да не забравяш, че всеки формат може да се превърне в продукт, който да може да бъде изнесен навън (Европа е добър хоризонт) или да бъде мултиплициран чрез франчайзинг.

Картинка: clipart.me