Българският манталитет – епизод 2 (продължение)

Това, че български собственици на малък и среден бизнес стоят и чакат да видят новата власт, ейчари и професионални консултанти по подбор заявяват, че много кандидати за работа с насрочени интервюта не се явяват на срещите и това, че работещи хора до 40 годишна възраст говорят единствено и само за заминаване в чужбина, станаха основание да формулирам пет причини, които ги генерират. И петте са част от българския ни манталитет или придатък към него и нямат нищо общо с ЕС, НАТО, Щатите или Русия. В този смисъл да бъдат търсени причините за това, което се случва, извън нас, би било отчайващо късогледство.

Първата причина според мен е тоталната липса на възпитание и уважение в общуването и поемането на ангажименти и отговорност или по-скоро реализирането на възпитание предимно в материалистично-тарикатски стил. За това вече писах.

Втората причина според мен е незнаенето на български език. Отдавна, още когато аз самият учех английски език, осъзнах не без помощта на преподавателя си, че, за да научиш чужд език, трябва да знаеш перфектно твоя роден. Без здрави основи английската къща ще бъде паянтова.

Днес наблюдаваме преобладаващо само паянтови къщи, които могат да сглобят няколко изречения на пакистански английски, който вероятно е достатъчен, за да си купиш нещо където и да е по света, но нищо повече. Какво да говорим за българския език. Напоследък чета в нета цели студии за грешките, които се допускат от неграмотност, но и като следствие от писане на латиница. И си мислех, че са няколко типични. Не, много са и ги срещам всеки ден в потвърждение на неграмотността.

Съвременната неграмотност е по-често осъзната, отколкото обратното. И това води до ниско самочувствие, подценяване и поведение олицетворяващо ниската самооценка. И това се излъчва от индивида. И няма как да се скрие. И се провалят или се съгласяват да работят за стотинки.

Да знаеш перфектно български език днес е сериозна отличителна черта. Който не го осъзнава, губи голяма част от бъдещата си заплата. Отделно от това смятам да препоръчам на EPSO (Европейска служба за подбор на персонал) в образеца на CV-тата на български език да има и самооценка (self-estimation) за нивото на знаене на майчин език със скалата от А1 до С2. Подозирам, че и на ниво самооценка кандидатите от България няма да си поставят С2.

Третата причина според мен е, че масата съвременни млади българи не мислят, не могат да мислят и не искат да мислят. Чакат на готово и не действат. Друг действа и им урежда нещата. Друг ще им осигури собствената идея за оцеляване, бъдеще, развитие и щастие.

Отделно от това, те и не четат. Знаят да четат, но най-дългото нещо, което са чели наскоро, е жълта статия в уебсайт (при това пълна с грешки). Трайното нечетене и неосъзнаване на необходимостта от четене, самообразоване, самостоятелно учене, самоусъвършенстване води само до душевна и материална нищета.

Ама парите били в недотам образовани футболисти, певици и ТВ образи. Да, така е. Тези примери доказват точно това. Пари обаче има и в много образовани хора. А те не се изоставят да не четат. Тънка е границата между това да се изоставиш и да станеш циничен от една страна и да се съхраниш и успяваш с достойнството на грамотен и начетен българин – достоен баща или майка на поколението си от друга.

Четвъртата причина според мен е наличието на неискреност в думите и поведението на служителите в организациите, особено големите. И това е така по целия свят, но какво от това. Самият Джак Уелч определя това като най-голямата мръсна малка тайна в бизнеса. Тя води до огромна загуба на време в безсмислени разговори, потвърждения и проверки, както и на печалба за самия бизнес.

Много неискреност има в обявите за работа. Ние ви лъжем, но нямаме какво друго да ви напишем и ако дойдете, ще видите, че дяволът не е толкова черен. Също толкова лъжа има и в изпращаните CV-та. Ние знаем, че ни лъжете и сме напудрили на свой ред нещата, поканете ни пък ще видим на интервюто кой кого повече ще налъже.

Някой ще каже, че толкова искреност не е нормална в бизнеса, най-малкото от гледна точка на изтичане на информация отвътре, фирмените тайни, кирливите ризи и т.н. Информацията така или иначе изтича, а толкова искреност е здравословна за доверието, мотивацията и лидерството във фирмите. Мечтайте си за такъв климат.

Петата причина според мен е в установената вяра, че честна битка не е възможна и всичко в България е с връзки. Прогнилостта на корумпираното общество и тоталното недоверие във всичко води до тази мантра. Няма смисъл да правя това или онова, ами чакай по-напред да намеря аз кой ще ми свърши тази или онази работа. Интересен е въпроса за корените на това установено схващане, защото през социализма те само са заякнали, но това би било добра тема на отделна статия.

Навсякъде по света много неща стават с връзки, но състезателният характер на живота, бизнеса и обществото като цяло държат на повърхността спазването на правилата за честна игра. Навсякъде по света има нечестни съдии, корумпирани служители, лъжливи политици. Когато всеки смята, че оценката за него или неговата работа не е следствие от положените усилия и постигнатите резултати, а се основава на нещо друго, тогава няма и мотивация за реален труд и постигане на цели, защото всичко изглежда предрешено. И резултатът е налице.

Българският манталитет е сложен. Изпъстрен е с противоречия, но бих искал думите ми да не бъдат приемани нихилистично. Нужно е да се познаваме, за да можем да имаме шанса да се променяме и да напредваме. Бавно е и се измерва с поколения, а не с години.

Картинка: paper.standartnews.com